Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
Диего се престори, че го е разбрал погрешно.
— Не, имах предвид, че съжалявам — с усилие изрече Кийрън. — Не мога.
— Какво не можеш?
— Да се махна от него. Вината е като завеса от тръни, в която съм оплетен. Накъдето и да се обърна, те ме пронизват отново и отново.
Езерото те кара да изпиташ всяка болка, която някога си причинил другиму.
— Никой от нас не е напълно невинен — каза Диего и си помисли за семейството си, за Кристина. — Всеки е наранил някого, без да иска или умишлено.
— Не разбираш. — Кийрън поклати глава. Кичур коса падна върху челото му, сребро, потъмняващо до синьо. — Когато бях в Лова, бях като сламка, носеща се по вятъра или във водата. Единственото, което можех да правя, бе да се вкопчвам в други сламки. Вярвах, че нямам никакво влияние върху света. Че съм прекалено незначителен, та да мога да помогна или да навредя комуто и да било. — Той сви ръце в юмруци. — Сега почувствах болката на Ема и скръбта на Марк, агонията на всички, които нараних в Лова, дори болката на Ерек, докато умираше. Ала как е възможно да съм бил онзи, причинил такава болка, когато съм някой, чиито постъпки са като написани във вода?
Очите му, черно и сребристо, бяха измъчени.
— Кийрън. Ти не си причинил единствено болка в този свят. Просто езерцето не показва доброто, единствено лошото.
— Откъде знаеш? — възкликна Кийрън. — Ние едва се познаваме, ти и аз…
— Заради Кристина. Кристина имаше вяра в теб. Истинска, неопетнена и ненакърнена. Защо мислиш, че се съгласих да те скрия тук? Защото тя вярва, че си добър, а аз вярвам в нея.
Спря, преди да беше казал твърде много, но Кийрън вече беше потръпнал при споменаването на Кристина. Следващият му въпрос озадачи Диего:
— Как ще мога да я погледна отново?
— Толкова ли те е грижа какво мисли тя? — попита Диего.
Не му беше хрумвало, че може да е така. Несъмнено не можеше да познава Кристина чак толкова добре.
— Повече, отколкото би могъл да си представиш или предположиш. Ти как се изправи отново пред нея, след като се сгоди за Зара и разби сърцето й?
— Ама ти наистина ли? — Диего беше жегнат. — Трябва ли да повдигаме този въпрос точно сега?
Кийрън го погледна с обезумели очи и Диего въздъхна.
— Да, разочаровах Кристина и изгубих уважението й… несъмнено знаеш какво е. Да разочароваш някого, когото обичаш. Да разочароваш себе си.
— Може би не съвсем — отвърна Кийрън със следа от предишната си саркастичност. — Никой не ми казва Съвършения Кийрън.
— Аз не се наричам Съвършения Диего! — възмути се Диего с чувството, че разговорът поема в лоша посока. — Никой не би нарекъл себе си така!
Откъм вратата се разнесе шум. И двамата се обърнаха в очакване на някаква заплаха, но когато тя се отвори, Диего с изумление видя Дивя на прага.
Изглеждаше така, сякаш идваше от битка. Покрита с драскотини и кръв, тя вдигна ключа.
— Взех го от Гладстоун в хаоса в лечебницата — каза. — Съмнявам се, че разполагаме с много време, преди да забележи, че го няма.
Диего мина покрай нея и открехна вратата на библиотеката. Коридорът беше празен.
— Какво става? Къде е Раян?
— Опитва се да научи какво знаят другите, онези, които дойдоха от Аликанте и не са членове на Кохортата. Стилитата на всички бяха конфискувани. Зара се върна в Идрис с Портал веднага след като ти отведе Кийрън. А Гладстоун е в лечебницата със Саманта. Тя продължава да пищи. — Дивя прехапа устни. — Наистина е лошо.
Кийрън се изправи на крака, макар че все още се подпираше на дървото.
— Вие двамата трябва да избягате. Махнете се от тук. Аз съм този, който им трябва, а вие и така се изложихте на достатъчно голяма опасност заради мен.
Дивя го изгледа накриво.
— Колко е самопожертвователен сега, след като падна в басейна. Елфе, на мен не си навредил с нищо. Между теб и мен всичко е наред.
— Накарах те да се тревожиш и изпитваш страх. — Кийрън се взираше в нея с поглед едновременно пронизващ и изпитателен. — Боеше се какво би могло да се случи с теб и останалите, какво ще е наказанието за това, че ме скрихте. Боеше се за Раян. — Той погледна към Диего. — А ти…
— Не. — Диего вдигна ръка. — Не искам да слушам за чувствата си.
— Казано като типичен мъж — подкачи го Дивя, ала очите й бяха прекалено ярки. — Слушайте, имам да ви кажа още нещо. И двамата трябва да го чуете. Чух Зара да се смее с Гладстоун в лечебницата, преди да доведат Саманта. Инквизиторът е изпратил двама ловци на сенки на самоубийствена мисия в земите на феите, за да намерят Черната книга.