Дявол под прикритие

Тридесет и трета глава

Мрачен, Киър обикаляше безцелно из къщата. Ако Мерит осъзнаваше в каква невъзможна ситуация го бе поставила, щеше да бъде много по-лесно. Отказът му да я заведе на Айли нямаше нищо общо с уважението му към нея, което беше огромно. Нейното благополучие винаги щеше да има предимство пред неговото, защото тя беше това, което той ценеше най-много. Защото я обичаше.

В един момент откри, че се движи по коридора, който водеше към кабинета, и чу гласове от отворената врата. Без да взема съзнателно решение, той спря на прага и погледна вътре. Кингстън и Уестклиф говореха с непринудеността на стари приятели, а между тях имаше поднос с гарафа с бренди и кристални чаши. На Киър му липсваше да седи в механата и да разговаря с приятели, или да се задържи с някой от мъжете след работа, да завърши деня с вкус на уиски или „пийване“, както го наричаха.

Беше обезоръжаващо да види промяната в изражението на херцога, елегантните черти — омекотени и топли. На свой ред Киър бе изненадан от чувството за родство, облекчение и очакване на добър разговор. Той осъзна, че започва да харесва компанията на мъжа.

Когато влезе в стаята и спря пред Уестклиф, знаеше че трябва да каже нещо за връзката си с Мерит.

— Сър — започна той и се прокашля неловко. — По-рано… Мерит създаде впечатление, че определен въпрос вече е бил зададен и му е било отговорено. Но аз не бих го направил, без първо да го обсъдя с вас.

Изражението на графа беше трудно да се разчете.

— Съгласието на бащата не е необходимо, в случай че вдовица се омъжва за втори път.

— Необходимо е за мен, милорд — каза Киър. — Ако смятате, че не е добре да ме има за съпруг, ваше право е да го кажете, а мое задължение е да се съобразя.

Уестклиф го погледна замислено.

— Няма нужда да изброявам очевидните предизвикателства, пред които сте изправени вие и тя. Предпочитам да попитам как мислите да се справите с тях.

Кингстън взе брендито си и се изправи.

— Господи — каза той развеселен, — ако разговорът върви в този дух, ще налея на момчето бренди. Седни на стола ми, Киър.

Киър се подчини и седна срещу графа.

— Все още нямам реален план — призна той. — Но бих направил всичко възможно, за да я защитя и да се погрижа за чувствата й. Няма да й липсва нищо. Бих се вслушвал в нейното мнение и винаги ще се отнасям към нея като към любима другарка. Ще работя усилено и ще жертвам, каквото трябва. Ако не й харесва да живее на Айли, бих живял където и да е другаде.

Херцогът му подаде чаша бренди и се подпря на тежкото махагоново бюро наблизо.

Уестклиф изглеждаше поразен от последните думи.

— Би ли се преместил от острова? Толкова ли си убеден, че тя заслужава?

— Разбира се. Тя е само една. И във всяка минута от деня ми носи радост.

Това предизвика най-сърдечната, най-естествена усмивка, която Киър бе виждал досега от Уестклиф, изражението му беше развеселено и одобрително.

— Щом можеш да кажеш това след нейната решителна демонстрация този следобед, мисля че ще се справите добре заедно.

— Гордея се, че тя стреля толкова добре — увери го Киър. — Но не беше нужно да го доказва. Няма шанс да й позволя да изпадне в опасност заради мен.