Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Какво ще й кажеш? — чу той гласа на Кингстън.
Киър отговори с ръмжене, без да поглежда назад.
— Че имам прекалено много глупави бащи!
Тридесет и трета глава
Следобед семействата Чалън и Марсдън се събраха в салона на горния етаж, за да изчакат пристигането на Итън Рансъм. Серафина и Айво бяха отишли на неофициален танц в дома на техен приятел. Събитието, комбинация от следобеден чай и танци, беше наречена те дансан фраза, която както сухо беше отбелязал Айво — никога не е била използвана от истински французи, а само от англичани, които искат да звучат по френски.
Когато Итън най-накрая пристигна в Херънс Пойнт и го въведоха в салона, Мерит се притесни от външния му вид. Той очевидно беше изтощен, със сенки от безсъние около очите и нехарактерни вдлъбнатини от напрежение върху лицето. Желязната физика на Итън и наполеоновската му способност да кара дълго без сън, постоянно бяха източник на смях сред Рейвънел. Но той все още беше млад мъж, поемащ бреме от светски отговорности, които биха смазали всеки друг. И този следобед го показа.
— Приличаш на зле накълцан хагис[3] — каза Киър откровено, след като се ръкува с него.
Мерит трепна, искаше й се да се беше изразил по-дипломатично.
Итън обаче се ухили, без да се обижда.
— Не можем всички да се отпуснем в лоното на лукса — отвърна той.
Киър кимна тъжно.
— Да, отнасяха се с мен като с крал, но трябва да се върна на работа най-скоро. Дестилерията ми остана затворена твърде дълго. Досега хората ми вече са омекнали.
— А моите вероятно се уговарят да ме заключат в мазе — каза сухо Итън. — И не бих ги обвинявал. Натиснах ги силно.
— Не извади ли късмет в търсенето? — попита Мерит.
Устата на Итън се сви в мрачна линия.
— Още не. — Той отиде да размени по някоя дума с останалите от групата и скоро всички се настаниха пред едната от двете камини в салона.
Киър зае мястото до Мерит на едно канапе, отпуснал ръка до нейната. Пръстите им се преплетоха нежно, прикрити от гънките на полата й.
Кингстън остана до камината, с лице, окъпано от огнен блясък. Той гледаше Итън очаквателно.
— Е?
— Мъжът, когото търсихме, е Сид Браунлоу — започна Итън без предисловия. — Открихме името чрез идентификационния номер на кавалерийския нож, който Макрей е намерил на алеята. Според архивите на Военното министерство, ножът е от лимитираните серии, издадени на специално подразделение на първи драгунски полк.
— Отличен полк — отбеляза Уестклиф. — Участва в битката в Балаклава по време на Кримската война.
— Да — каза Итън. — Въпреки че Браунлоу се е записал много след това. Бил е умел стрелец и две години подред е печелил състезание по междуполкова стрелба. Но е бил освободен с пенсия, преди службата му да достигне и половината от предвидения срок.
— Защо? По медицински причини ли? — попита Кингстън.
— В списъка с пенсиите на Военното министерство не се обяснява причината за уволнението или пенсионирането, което е много необичайно. Един от моите хора обаче претърси списъка на личния състав с дисциплинарни действия, докато не откри доказателства, че Браунлоу два пъти е бил вкарван в килия за злонамерено поведение спрямо други войници от неговата рота. След освобождаването му той се завръща в Къмбърленд, където е отраснал. Баща му е бил пазач в голямо имение и му помогнал да получи работа в конюшните.
Челюстта на Кингстън се втвърди и очите му станаха ледени при споменаването на Къмбърленд.
— Кой е собственикът на имението? — попита той, макар че изглежда вече знаеше отговора.
Итън кимна утвърдително, преди да отговори:
— Лорд Ормънд.
Няколко тихи възклицания нарушиха тишината.
Мерит погледна безизразното лице на Киър. Той не отговори, но ръката му се придвижи, за да хване нейната.
— За съжаление, това не е достатъчно, за да обвиним Ормънд — продължи Итън. — Ще ни трябват показания от Браунлоу. Надявах се да го заловя и разпитам досега, но уликите ни свършиха. Аз лично разпитах бащата на Браунлоу, който твърди че не знае къде се намира синът му, и съм склонен да му повярвам. Ормънд не би се съгласил на разпит, но позволи да разпитам по-голямата част от домашния му персонал. Обаче никой не призна да е имал каквито и да било разговори с Браунлоу. Също така не мога да намеря доказателства за уличаващи финансови трансакции в банковите регистри.
Тогава се обади Лилиан:
— А наблюдавали ли сте пристанищата?
— Пристанища, жп гари, пътни артерии и гранични пунктове. Събрах отряд от полицаи от спецчастите, детективи и водна охрана в координирани усилия. Агентите ми проучиха параходни митнически манифести, разписания на влакове и регистрация на гости във всевъзможни видове квартири. Проверихме дори обществени конюшни и транспортни услуги с дилижанс. Това е като да се опитваш да намериш игла в копа сено.
В този момент се намеси Еви:
— Мислите ли, че е напуснал страната?
— Ваша Светлост, усещането ми е, че Браунлоу още е в Англия и в крайна сметка ще се появи. — След дълга пауза Итън насочи поглед към Киър. — Със сътрудничество от ваша страна, Макрей… може да успеем да му устроим капан.
Преди Киър да успее да отговори, Кингстън каза рязко:
— Категорично не.
Киър го погледна намръщено.
— Все още не знаеш какъв е планът му.
— Знам достатъчно, за да съм сигурен, че ти си стръвта — каза Кингстън. — Отговорът е „не“.
Киър се обърна към Итън:
— Кажи ми какво си си наумил, Рансъм.
— Ти ще бъдеш стръвта — призна Итън.
— Продължавай.
— Бих искал да се върнеш на Айли след ден-два. Кингстън ще отиде във Върховния съд и ще разкрие твоята самоличност и местонахождение, след което Ормънд незабавно ще изпрати някой да те ликвидира. Но аз и двама от моите агенти ще сме там, за да те защитим. Веднага щом Браунлоу или друг наемен главорез стъпи в имота ти, ще го пипнем.
Кингстън го прекъсна кисело:
— Това ще са сигурно някои от агентите, които не успяха да го заловят досега?
— Вече наблюдавахме земята и дестилерията на Макрей — каза Итън. — Имотът му е заобиколен от открито поле с ниска растителност, без хълмове или гори, които да позволят прикритие. Освен това е разположен на полуостров от западната страна на острова и е свързан с тесен провлак. Не можеш да създадеш по-ефективна ситуация да притиснеш някого в ъгъла.
3
Национално шотландско ястие, приготвено от накълцани овчи черен дроб, сърце и бял дроб, смесени с лой и овесено брашно, и подправени с лук, кайенски пипер и др. подправки. Пълни се в шкембе и се вари. — Б. пр.