Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Предназначен е да спре някого от близко разстояние. — Итън разсеяно посегна да разтрие едно място на гърдите си. — Да те удари такъв един куршум е като ритник от муле.
— Разрешаваш ли да стрелям с него?
— В какво ще се целиш?
До тогава останалите бяха излезли от салона да гледат.
— Ценни ли са тези зайци на каменната стена, чичо Себастиан? — попита Мерит.
Кингстън се усмихна леко и поклати глава.
— Твои са.
— Чакай — каза Итън спокойно. — Това разстояние е двайсет метра. Ще ти трябва оръжие с по-дълъг обсег. — Той взе револвера от нея внимателно и го пъхна в палтото си. — Опитай това.
Веждите на Мерит се повдигнаха, когато той извади пистолет от прехвърления през гърдите му кобур, прикрит от палтото. Този път Итън й подаде оръжието, без да си прави труда първо да го разглоби.
— Зареден е — предупреди той. — Спуснал съм предпазителя, за да предотвратя случаен изстрел.
— „Колт“ — каза Мерит доволна, възхищавайки се на елегантното оръжие с неговата цев от четири и половина инча и поръчково гравиране. — Татко има подобен на този. — Тя освободи ударника и леко завъртя барабана.
— Има мощен откат — предупреди Итън.
— Бих го очаквала. — Мерит държеше „Колта“ в уверена хватка, пръстите й прилягаха добре върху дръжката и спусъка. — Покрийте ушите си — каза тя, изтегли ударника назад и се прицели. След това натисна спусъка.
Оглушителен изстрел, проблясък на светлина от цевта и една от заешките скулптори на стената се пръсна.
В последвалата тишина Мерит чу баща си да казва тихо:
— Продължавай, Мерит. Избави другото зайче от страданието му.
Тя изправи ударника, прицели се и стреля отново. Втората фигурка на заек избухна.
— Майчице мила! — възкликна Итън учуден. — Никога не съм виждал жена да стреля така.
— Баща ми ни научи всички как да стреляме и боравим с огнестрелни оръжия безопасно — отговори Мерит, връщайки му оръжието.
Итън го прибра и остана взрян в лицето й дълго. Той кимна леко, разбирайки причината за нейната демонстрация.
— От него зависи — каза той и погледът му се насочи към мъжа точно зад нея.
Мерит се обърна към Киър, който се взираше в Итън със студените си светлосини очи.
— Тя няма да дойде с мен в Айли — заяви той категорично.
— Мога да правя повече от това да улучвам цели — каза Мерит. — Мога да преследвам и ловувам дивеч, докато се движа зад прикритие. Нямам проблем с използването на телескопи и полеви очила, и съм добра в изчисляването на разстояния дори на открит терен. И за разлика от Итън и неговите агенти, мога да стоя на буквално една ръка разстояние от теб през повечето време, дори през нощта.
Откъм френските врати се чу гласът на майка й:
— Мерит, скъпа, знаеш че обикновено съм първата, която би казала „по дяволите благоприличието“. Но трябва да отбележа, че не можеш да останеш в дома на неженен мъж без… ами…
— Вече помислих за това — каза Мерит. — Можем да спрем в Гретна Грийн по пътя, точно както чичо Себастиан и леля Еви са направили.
— Първо — хладно каза Киър, — все още не съм предлагал. Второ, сега в Шотландия няма гранични сватби. Промениха закона преди двадесет и пет години. Хората трябва да наддават в Шотландия поне три седмици, преди да им бъде позволено да се оженят.
Мерит се намръщи.
— По дяволите — промърмори тя.
Чичо Себастиан прочисти гърлото си.
— Всъщност… — Той се престори, че не забелязва, когато Киър му хвърли изпепеляващ поглед.
— Да, чичо? — подкани Мерит с надежда.
— Има една древна шотландска традиция, наречена брак по декларация — продължи Себастиан, — която все още е законна. Ако заявите пред двама свидетели, че и двамата свободно се съгласявате да станете съпруг и съпруга, местният шериф ще регистрира брака.
— И няма период на изчакване? — попита Мерит.
— Никакъв.
— И е законно извън Шотландия?
— Да, законно е.
— Колко удобно — каза Мерит доволно.
Изражението на Киър беше станало буреносно.
— Ти няма да дойдеш с мен — каза той. — Категоричен съм.
— Скъпи — каза тя, — няма как да си категоричен, защото аз съм категорична.
Очите му се присвиха.
— Вече казах.
— Аз казах преди теб. Отивам да си стягам багажа. Тя избяга, преди да изчака отговора му, и той бързо я последва.
След като двамата излязоха и Рансъм отиде да пише телеграми, Себастиан остана в салона с Уестклиф, Лилиан и Еви.
Уестклиф отиде при Лилиан и я прегърна.
— Е — попита той, — какво ще кажеш? Да я заключим в стаята й, или да я заплашим, че ще й резнем издръжката?
По устните на Лилиан премина тъжна усмивка.
— Не можах да не се запитам дали не съжали, че си я научил да стреля толкова добре.
— За момент — призна Уестклиф. — Но Макрей няма да капитулира. Видях го по лицето му.
— Съжалявам момчето — направи коментар Себастиан. — По своя си сладък, женствен начин, Мерит е ковашки чук.
Уестклиф коментира подигравателно:
— И трите ми дъщери са настървени да вземат решения сами. Винаги е било така.
— Моите също — каза Себастиан. — За мой ужас.
Забелязвайки начина, по който Еви и Лилиан се спогледаха и усмихнаха, сякаш на някакъв общ спомен, той попита:
— Какво има?
— Спомних си разговора, който водихме на времето с Анабел и Дейзи — каза му Еви, — за нещата, на които искахме да научим дъщерите си.
Лилиан се ухили.
— Първата точка, с която всички се съгласихме, беше: Никога не позволявай на мъж да мисли вместо теб.
— Това обяснява много — каза Себастиан. — Еви, мила моя, не мислиш ли, че трябваше да ме попиташ, преди да напълниш главите на момичетата с разрушителна феминистка философия?
Еви отиде при него, обви ръце около раменете му и пъхна глава под брадичката му. Той долови усмивка в гласа й, когато тя каза:
— Феминистките никога не искат разрешение.