Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
По този начин човек получава редица полезни знания под формата на въпроси и отговори в стихове. След като момиче дава своето съгласие, решават да открият магазин заедно с младежа. Той я моли да назове всички лекарства… Следва изброяване в рима на цялата фармакология. По същия начин в леснодостъпна форма се предават аритметиката, употребата на селскостопанския календар, стоковедството. Друг пример са простите гатанки, изискващи остроумие, с които се изпитват влюбените, или гатанките, отнасящи се до познанията по литература. Вече споменахме, че формата на катехизис е пряко свързана с играта на гатанки, фактически положението е същото с формата изпит, която е заемала много важно място при народите на Далечния изток.
В по-развитото общество дълго време се запазва древното положение, при което поетичната форма служи като израз на всичко важно и жизнено в живота на обществото и далеч не представлява само задоволяване на естетическите потребности. Поетичната форма навсякъде изпреварва литературната проза. Всичко свещено или тържествено се изразява в стихове. В общоприетата метрична или строфична форма се създават не само химни и притчи, но и съвсем сериозни и обстойни трактати. Като примери на такива трактати ще посочим древноиндийските учебници, сутрите и састрите, както и по-старите произведения на гръцката наука: Емпедокъл оформя своята философия в стихотворна форма и Лукреций следва неговия пример. Поетичната форма на приблизително всички древни учения може да се обясни само отчасти, както и обстоятелството, че в обществото без книги поетичната форма улеснява запаметяването на текстовете. Главната причина е, че самият живот в древната фаза на културата е построен метрично и строфично, ако можем така да се изразим. Стихът е все още естественият начин за изразяване на възвишени неща. В Япония до преврата от 1868 г. същността на важни държавни документи е била излагана в поетична форма.
В историята на правото се отделя особено внимание на елементи на „Dichtung im Recht“ (поезия в правото — б.пр.), срещани на германска почва. Много известен е пасажът от старофрисландското право230 относно необходимостта от продаване на земята, принадлежаща на сирак, където изведнъж се преминава в алитерация:
„Втората беда е: когато годината стане скъпа, а големият глад блуждае по земята, детето ще умре от глад, тогава майката трябва да продаде на търг наследствената земя на детето и да купи на детето си крава, зърно и т.н. Третата беда е: когато детето е съвсем голо и бездомно и настъпи мъгла и студена зима, всеки се скрива в своя двор и своята къща на топло място, а дивият звяр търси кухо дърво или завет в планината, където може да се скрие. Тогава непълнолетното дете плаче и вика за помощ и оплаква голотата си и липсата на покрив над главата си и баща си, който е трябвало да го подсигури срещу глад и студ през зимата, но който е заровен под един дъб дълбоко в земята и е закован с четири гвоздея.“
По мое мнение не става дума за умишлена украса на текста, причинена от игрово хрумване. Това се дължи на факта, че формирането на правни положения е било част от възвишената духовна сфера, и която поетичната форма е била единственото изразно средство. Именно в този ненадеен изблик на поезия се съдържа изключителната точност при описание на явлението в този фризийски пример. В известен смисъл предният пример е по-изразителен от староисландската умиротворителна притча (trygdamál), която констатира възстановяването на мира и регламентира плащанията на репарации, като същевременно строго забранява всяко повторно скарване под заплахата: който наруши условията на сключения мир, ще остане навсякъде без мир. Всичко това е изцяло изпълнено с куплети и алитерация, като се използват редица образи, които усилват впечатлението. Примерно споменатото „навсякъде“ се охарактеризирва по следния начин:
Тук очевидно става дума за една чисто литературна разработка на определен правен казус, която надали някога е служила за практически валиден документ. Този пример образно ни пренася в сферата на примитивното единство между поезия и свещена присъда, което е съществено в този случай.
230
De Vierentwintig Landrechten, ed. v. Richthoven, Friesische Rechtsquellen, p. 42 vg.