Кралица на въздух и мрак [bg]

— Забранено ми е да стъпвам на Пазара на сенките. Подозирам, че на теб също.

— Бихме могли да се помолим да ни пуснат на портата — каза Тай. — Чувал съм за хора, които го правят. Пазарите на сенки имат порти, нали?

— Да, има порти, но не служат, за да пропускат хората вътре или вън. По-скоро са нещо като място за срещи. И да, би могъл да помолиш ръководителя на Пазара, но в случая това е Барнабас, а той ме мрази.

Тай взе един кламер от масата и го погледна с интерес. По врата му имаше синини, забеляза Кит внезапно. Не си ги спомняше, което му се стори странно, но пък кой забелязва всяка синина по кожата на някой друг? Трябва да ги беше получил по време на битката с Ездачите в Лондон.

— Просто трябва да го убедим, че е в негов интерес да ни пусне.

— И как възнамеряваш да го сториш? Не е като да сме експерти в преговорите.

Тай, който се беше заловил да изправи кламера, го дари с една от редките си усмивки, които така приличаха на изгрев над вода.

— О, ти си, и още как.

— Аз…

Кит осъзна, че се усмихва широко, и не довърши.

Открай време имаше саркастичен език и не беше от онези, които умееха да приемат изискано комплиментите, но у Тай Блекторн имаше нещо, което сякаш успяваше да проникне в него и да развърже всички здраво стегнати възли на защита, които го държаха.

Тай се намръщи, сякаш изобщо не беше забелязал глупавата усмивка на Кит.

— Проблемът е, че никой от нас не шофира. Няма как да стигнем до Пазара.

— Нали имаш айфон — каза Кит. — Всъщност в Института има няколко. Виждал съм ги.

— Да, но…

— Ще те запозная с едно прекрасно изобретение, на име Юбер — заяви Кит. — То ще промени живота ти, Тай Блекторн.

— А, Уотсън — каза Тай, докато пъхаше кламера в джоба си. — Самият ти може и да не си особено блестящ, но си отличен източник на просветление.