Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Това е езерото Ирилин — обърна се Куестър към Бен, когато слязоха от конете и подадоха поводите на Парснип. — Говори се, че през някои нощи в разгара на лятото феите и нимфите на Речния господар се къпят сред тези води, за да се съхранят млади.
— Сигурно е вълнуващо — прозина се Бен и се изтегна. В този момент не копнееше за нищо по-вълнуващо от един хубав сън.
— Някои вярват, че тези води съхраняват младостта — Куестър бе увлечен от своите размисли. — Вярват, че могат да върнат годините и силите на човека.
— В какво ли не вярват хората — изсумтя Абърнати и отърси козината си от праха, който беше полепнал по нея. — Къпал съм се неведнъж в тези води и нищо не се е получило в резултат на усилията ми, освен по-приятен дъх.
— За което не е зле да помислиш и сега — посъветва го Куестър, като сбърчи нос от неприятната миризма.
Абърнати само изръмжа и се отдалечи в здрача. Бен го проследи с поглед, след което се обърна към Куестър.
— И на мен идеята ми се струва добра, Куестър. Чувствам се мръсен като изтривалка. Какво ми пречи да сваля от себе си цялата тази мръсотия?
— Нищо, ваше величество — магьосникът се бе извърнал и се оглеждаше за Парснип. — Май аз ще трябва да се погрижа за вечерята.
Бен се отправи към езерото, но подир малко спря.
— Дали там няма нещо опасни, за което да бъда предупреден? — извика той, спомнил си внезапно тресавищния звяр, пещерната хиена и какво ли не още, което дори не бе видял по време на утринния си спринт около Сребърния дворец.
Ала Куестър вече не го чуваше. Прегърбеният му силует се мяркаше като смътно привидение в мъглата. Бен се подвоуми, загледан подире му, после сви рамене и отново пое към езерото. Щом нимфи и феи се къпят във водите на Ирилин, каква опасност можеше да има? Освен това Абърнати вече бе там.
Той си проправи път между сенките към езерния бряг. Езерото се появи пред него като сребристо сияние, в което се оглеждаха разкъсаните мъгли и цветните кълба на ландовърските луни. Върби, канадски тополи и кедри го обгръщаха като надвесени гиганти в припадащия здрач. Птиците остро пропищяваха в полумрака. Бен свали дрехите и обувките си и се огледа за Абърнати. Кучето нито се виждаше, нито се чуваше.
Съблечен, той пристъпи към водата. На лицето му се изписа изненада. Та тя беше топла! Като в баня — меката, приятна топлина отпускаше и успокояваше мускулите на тялото. Протегна ръка да я докосне, сигурен, че странното усещане за топлина се дължеше на разликата в температурите на водата и въздуха. Ала не, водата наистина бе топла — като огромен топъл кладенец.
Той тръсна глава. Пристъпи внимателно, докато се потопи до колене в езерото и сянката на тялото му се издължи назад във водата. Имаше и друго странно нещо. Чувстваше се сякаш върви сред пясъци. Протегна отново ръка и загреба шепа от дъното на езерото. Това наистина бе пясък. Разгледа го внимателно на лунната светлина, за да се увери. Намираше се сред горско езеро, където трябваше да има само кал и камъни, а вместо това имаше пясък!
Продължи да върви, започнал да се пита, дали наистина няма нещо магическо в Ирилин. Отново се огледа за някаква следа от Абърнати, ала кучето го нямаше. Постепенно се потопи до шията във водата и усети как топлината обгръща тялото му и той се отпусна. На десетина метра от брега езерото постепенно започна да става по-дълбоко с по няколко сантиметра на всеки десетина стъпки. Заплува в здрача, като изпъна тяло и започна да диша равномерно. Вдигна глава да си поеме въздух и забеляза приток, към който заплува. Беше малък, едва стотина стъпки широк и той пое покрай него към един следващ приток. Премина от кроул в безшумен бруст с вдигната глава. Лунната светлина заливаше водата в цветни потоци и мъглата наоколо се виеше на тъмни сини валма. Бен заплува със затворени очи.
Този приток бе още по-малък — едва двайсетина метра широк. Вълните се плискаха в брега, кедри и върби се свеждаха над водите и хвърляха сенки към езерото. Бен се потопи под водата и бавно заплува във вира, насочил се към сенките.
Показа се на повърхността на десетина метра от брега и видя точно пред себе си жена. Беше застанала на не повече от три метра разстояние, потопена до колене в езерните води, и също гола като него. Тя не се опита да се обърне и да се скрие. Изглеждаше като подплашено животинче, уловено от светлината на прожектори и замръзнало на място за части от секундата, преди да реши накъде да хукне.