Магическо кралство за продан. Продадено

Бен се начумери.

— Ами ако са прави именно те, а не ти?

Лицето на Куестър, подобно на прилеп, цялото се сгърчи.

— В такъв случай ние с вас само си губим времето! Истината обаче е, че грешат те, а не аз — Куестър се извърна и ядно изгледа Абърнати, след което отново отправи поглед напред.

— Двайсет години съм имал на разположение, за да премисля този проблем, ваше величество. Наблюдавал съм го и съм го проучвал. Използвал съм магията, която владея, за да изпитам своята теория. Мога да твърдя с достатъчна увереност, че Ландовър трябва отново да има крал, ако иска да оцелее.

Той така непреклонно се защитаваше, че Бен запази мълчание. Абърнати заговори пръв.

— Ако си свършил за момента защитната си реч, Куестър Тюс, може би ще ми позволиш да вметна някоя и друга дума, за да поясня какво имах предвид, когато казах, че другите не гледат на нещата като нас — той впи очи в Куестър над рамките на очилата си, докато магьосникът целият се смрази на седлото си, но не се обърна.

— Това, което наистина имах предвид е, че останалите гледат по друг начин не на самия проблем, а на неговото решение. Повечето виждат достатъчно ясно, че магията започна да запада подир смъртта на стария крал. Никой обаче не иска да приеме, че коронацията на нов крал ще реши проблема. Едни искат да наложат свои ограничения при такова решение, други смятат, че трябва да се търси напълно различно решение на въпроса. Трети пък мислят, че въобще не трябва да се търси решение.

— Въобще ли да не се търси решение? Кой смята така? — не можеше да повярва Бен.

— Нощната сянка смята така — обърна Куестър коня си и приближи към тях, моментално надмогнал своето раздразнение от Абърнати. — Тя се интересува само от Дълбокия свлек и собствената й магия поддържа бездната така, както тя желае. Ако магията на земята се разпадне, нейната магия ще остане най-силната.

— Лордовете от Зеленоречието биха приели крал, но само от тяхното коляно — дообясни Абърнати. — Те приемат решението за крал само като го подчиняват на своите изисквания.

— А Речният господар се стреми към напълно различно решение — неговото решение е самолечението — добави в заключение Куестър.

— Тъкмо това имах предвид — изсумтя Абърнати.

Магьосникът сви рамене.

— Ами да беше го казал.

Над земята бързо се спускаше мрак, когато те свърнаха с конете в малка тополова горичка, където да пренощуват. Гористи хребети обграждаха хоризонта на запад и слънцето вече бе залязло отвъд клоните на дърветата, пропускайки светлината на потоци златиста мъглица. Южно от мястото им за нощувка се простираше езеро — обширен басейн от блещукащи сиви води, над които се стелеше на гъсти валма мъгла, а сред дърветата се криеха десетки малки притоци и заливчета. Птиците чертаеха широки, бавни кръгове в здрача.