Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
Мерит докосна лицето му, върховете на пръстите й бяха леки като шепот, докато проследяваше високите равнини на скулите му, елегантните вдлъбнатини отдолу, квадратната челюст. Тя се наведе да целуне твърдата, красива форма на устата му, долната устна беше по-дълбоко изрязана от горната. Промененият ъгъл на тялото й изпрати тръпка на наслада през нея, но предизвика тихо сумтене у него, сякаш му причиняваше болка.
— О, съжалявам… — започна тя, но той поклати глава развеселен. — Не, скъпа… не си ме наранила. — Наклони чело към рамото й задъхано. — Едва не ме кастрира, това е всичко.
Тя започна да се обляга назад, но той стисна бедрата й и я задържа там.
— Мерит… — помоли я отчаяно, а в гласа му прозираше смях, — в името на всичко свято и цялата любов на земята, не мърдай.
Мерит обърна лице към наситения кехлибар и златото на косата му, и остана напълно неподвижна. Беше трудно, при положение че тялото й искаше да се притиска и блъска срещу неговото. Опита се да остане спокойна, но от време навреме вътрешните й мускули се свиваха силно от плътния натиск, предизвиквайки слаб стон у него. Колко странно и сладко беше да седят така, преплетени и изпълнени един от друг, докато морският бриз шумолеше през тревата по дюните и тихи вълни обливаха брега.
Накрая Киър вдигна глава, очите му изглеждаха съвсем светли на зачервеното лице.
— Сложи крака около кръста ми — каза той. Помогна й да премести крайниците си и двамата се оказаха плътно притиснати в седнала прегръдка, с коленете му, поддържащи нейните. Беше изненадващо удобно, но не предполагаше много движения. Вместо тласкане, бяха ограничени от люлеене, което позволяваше само един-два инча от дължината му да се изтегля и забива.
— Не мисля, че това ще проработи — каза Мерит, докато обвиваше ръце около врата му.
— Прояви търпение. — Устата му потърси нейната в топла, флиртуваща целувка. Едната му ръка се пъхна под полата й и се настани под голото й задниче, дърпайки я напред, като се полюляваха ритмично.
Чувствайки се неудобно, но в същото време забавно, Мерит експериментира, като подпря краката си на земята и натисна, за да подпомогне движението им. Комбинацията от натиск и движение й се отрази зашеметяващо. Всеки наклон напред пренасяше тежестта й изцяло върху него. Напрежението нарастваше, водейки я към кулминация, по-интензивна от всичко, изпитвано до момента. Тя не можеше да се забие достатъчно силно върху тежкия ствол, тялото й поемаше всеки инч от него, свивайки се трескаво при всяко изтегляне, сякаш се опитваше да го задържи вътре. Нищо нямаше значение, освен ритмичните удари, които изпомпваха все повече и повече удоволствие в нея.
Дъхът на Киър изсъска през устните му, когато усети наелектризираната й реакция, стягането на интимните й мускули. Ръката му стисна задника й, придърпвайки го към себе си отново и отново, докато безмилостното неотклонно движение най-накрая я катапултира в кулминация, която приличаше на изпадане в безсъзнание, заслепявайки зрението й с дъжд от бели искри, и потушавайки всяка рационална мисъл. Когато излезе от еуфорията, се оказа здраво заключена с Киър. Тя отпусна глава върху ревера му, искаше й се да усети топлината на кожата му и косъмчетата по гърдите му. Неговата ръка се плъзна по бедрото й и задничето, преследвайки бавно последните няколко тръпки, които препускаха по кожата й. Той я целуна по врата, оставяйки я да усети ръба на зъбите му, топлината на езика му. След това поднови пак люлеенето, мощните му бедра се напрягаха и отпускаха, а ръката му водеше хълбоците й.
Мерит простена, прекалено слаба и трепереща, за да се движи:
— Киър… не мога…
— Аз ще направя всичко — промърмори той до шията й. — Просто се дръж за мен, скъпа.
— Това е само за теб — успя да каже тя. — Не мога да стигна кулминацията отново… прекалено съм уморена.
— Знам.
Но усърдният ритъм не се забави. Докато тя седеше имплантирана върху тази твърда, непреклонна плът и усещаше променящия се натиск вътре при всяко люшване напред-назад, напрежението се поднови. Тя започна да се движи с него, дъхът й се ускори от новите усилия. Той опря едната си ръка в земята, а другата плъзна ниско от задната й страна, дърпайки я при всеки тласък. Тя трепна, когато усети, че единият му пръст случайно се плъзна в цепката между двете полукълба на задника й. От устните му се изтръгна гърлен звук, когато тялото й се стисна плътно около ствола му. Пръстът влизаше все по-дълбоко и тя отвърна с лек вик на протест, свивайки се плътно около него. Киър пъшкаше от удоволствие и продължаваше да мушка, докато тя крещеше и се гърчеше, за да избегне това нахално ровене и галене на пръста му, а мускулите й се свиваха отново и отново, докато не застина в кулминация, която й отне дъха. Някъде в разгара на нажежените до бяло тръпки, съзнанието й регистрира, че Киър се освобождава и цялото му тяло се превръща в желязо под нея.
Тя се отпусна задъхана върху него в безпомощна купчина и постепенно осъзна, че той лежи по гръб. Гърдите му вибрираха от смях, което накара главата й да подскочи. О, явно беше доволен от себе си.
— Заболяха ли те ребрата? — попита тя.
— Да — продължи той да се киска.
— Така ти се пада. Киър, ако не свалиш ръката си от задника ми в следващата секунда…
Той дръпна ръката си послушно и й се усмихна.
— Мери, моето мило, сърдечно, жизнерадостно момиче. Ти си моята радост и ще бъдеш такава до последния ми дъх.
— Твоята радост?
— Моята радост… моята любовница… моята скъпа спътница и искрата на моята душа… Радост е малка дума с голямо значение… идеална за жената, която означава всичко за мен.
Тридесет и втора глава
Следващите два дни Киър беше в непознато състояние на интензивно щастие, примесено от време навреме с безпокойство. „Проблясване“ беше шотландската дума за такова време: слънце, прекъсвано от облаци или дъжд. Нямаше нишки на приемственост между стария му живот и този, нямаше грапави ръбове никъде. Никакви разпознаваеми лица и гласове. Дори дрехите, които носеше, бяха нови и странни. И все пак всичко беше толкова удобно и красиво, че не можеше да не го харесва изключително много.
В известен смисъл щеше да е по-лесно, ако Чалънови и Марсдънови се държаха покровителствено, или се преструваха, че не ги интересува. Тогава можеше да запази чувството си за изолираност и да остане чужденец в чужда страна. Но не, те трябваше да са сърдечни, дружелюбни и заинтересувани. Той беше особено очарован от двамата най-млади Чалън — Айво и Серафина, и двамата мили и сърдечни, наследили умението на баща си да проявява остроумие точно на място — духовитост, както го нарече Мерит.
Те задаваха безброй въпроси за Айли, за приятелите и кучето му, за дестилерията, и го забавляваха със собствени истории. За облекчение на Киър, никой от тях изглежда не изпитваше затруднение да го приема като полубрат, въпреки голямата разлика във възрастта. Те бяха израснали в среда, изпълнена с такова изобилие, че не им хрумваше да се чувстват застрашени от някого.