Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Независимо от това, че голям брой от стихове на инга фука се предават от поколение на поколение, този вид творчество си остава все пак една импровизация. Традиционните куплети се усъвършенстват посредством сполучливи попълнения или вариации. Виртуозността се цени много, но подигравките също не липсват. Чувството и ефектът на дадените в превод примери напомнят малайския пантун, оказал известно влияние върху литературата на Буру, но съществува и известна прилика с японската форма хай-кай.
Освен същинската инга фука на остров Рана съществуват и други форми на поезия, основаващи се на същия формален принцип по схемата „принцип-следване“, който се съдържа в подробната размяна на идеи между родовете на годеницата и годеника по време на церемониалната размяна на сватбени подаръци.
Напълно различна поезия открива Де Йоселинг де Йонг на остров Ветан, част от Бабарската група на Югоизточните острови. Тази поезия е само една импровизация. Населението на Бабар пее много повече от жителите на остров Буру както колективно, така и индивидуално и предимно по време на работа. Мъжете, които събират палмов сок, качени високо по короните на кокосовите палми, пеят тъжни оплаквателни песни или песни, съдържащи подигравки относно някой друг, работещ на съседно дърво. Понякога тези песни преминават в ожесточен песенен дуел, което преди често е завършвало с убийство и смърт. Всички тези песни се състоят от два стиха, които се разделят на „ствол“ и „корона“, но в които схемата не съществува или не е ясно изразена. Характерна черта на бабарската поезия е, че тук ефектът се съдържа в игрово вариране на начина на пеене и по-малко в играта на думи и звуковите ефекти.
Малайският пантун е четиристишие с кръстосана рима, в което два стиха извикват определен образ или установяват определен факт, а последните два съдържат отдалечен намек относно първите два стиха. Налице са всички черти на играта на остроумие. Думата пантун до XVI в. включително означава басня или поговорка, а четиристишието е дадено само като допълнително значение. Заключителният стих се нарича на явански език джаваб, означаващо отговор, решение. Очевидно е, че преди да се преобразува в традиционна стихова форма, четиристишието е представлявало игрова задача. Същността на отговора се съдържа в намека посредством римувана звукова сугестия.222 Несъмнено много близко до това е японската поетична форма, наричана обикновено хай-кай. В съвременен вид тази форма представлява една строфа, съставена от три стиха, съответно от пет, седем и пет срички. Този куплет най-често предизвиква нежна и бегла импресия за момент от живота на растенията, животните, природата или човека, често с оттенък на лирична тъга или носталгия, или с много слаб намек за хумор. Два примера:
Първоначално хай-кай вероятно е представлявало игра на верижно римуване, т.е. единият участник започва, а другият трябва да продължи.223 Характерна форма на игрово стихоплетство откриваме в описания начин на декламиране във финландската Калевала. Двамата певци сядат на пейка един срещу друг и хванали се за ръце, се състезават в декламиране на стихове, като се люлеят през цялото време напред-назад. Подобен обичай е бил описан вече в старонорвежката сага.224
Съчиняване на стихове под формата на социална игра, която не може или почти не може да се нарече съзнателно създаване на изкуство, откриваме навсякъде и в най-различни форми. Рядко липсва състезателният елемент. Той съществува при надпяването, бойната поезия, поетичния турнир или импровизацията с цел премахването на определен вид заклинание. Ясно е, че последната форма много се доближава до гатанката на Сфинкса, вече спомената преди. Всички тези форми са богато развити в Източна Азия. В своята тънка и проницателна реконструкция и интерпретация на древнокитайски текстове Гране привежда изобилие от примери на редуващи се хорове в стихова форма, построени по схемата въпрос — отговор, чрез които младежи и девойки в древния Китай са празнували сезонните празници. Нгауен Ван Хауен отбелязва в своя труд, който споменах по-горе, тези от обичаите в Анам, които още са живи. Тук срещаме поетично аргументирани признания в любов, построени на базата на редица поговорки, които се използват като неопровержими доказателства за изразените чувства. Същата форма — аргументация, при която всеки куплет завършва с поговорка, е обичайна за френските Debats от XV в.
222
Срв. Hoesein Djajadiningrat, De Marische achtergrond van den Maleischen pantoen (Магическата основа на малайския пантун — б.пр.), Batavia 1933, id. Przyluski, Journal asiatique, 1924, t. 205, p. 101.
223
Haikai de Basho et de ses disciples, traduction de K. Matsuo et Steinilber — Oberlin, Paris, 1936.
224
Срв. W. H. Vogt, Der Kultredner, p. 166.