Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Ако сравним, от една страна, празничните любовни защитни речи, които срещаме в поетична форма в китайската литература и в народния бит на Анам, и, от друга страна, древноарабските състезания в оскърбления и самохвалства, наречени мофакхара и монафара, и оскърбителните и клеветнически барабанни състезания на ескимосите, заместващи процеса на правораздаването, то става очевидно, че към тази група спада и Cour d’amour (двор на любовта — б.пр.) от времето на трубадурите. След категоричното оборване на старата теза, според която поезията на трубадурите е възникнала в такива подобни Cours d’amour, в романската филология остава като спорен въпрос, дали тези Cours d’amour са били наистина на мода, или са съществували само като литературна измислица. Мнозина клонят към последното схващане, но то е явно пресилено.225 Cours d’amour като поетична правна игра има явно практическо значение. Това важи както за обичаите в Langue d’Oc от XII в., така и за тези в Далечния изток и в Крайния север. Атмосферата на тези места е еднаква. Навсякъде става дума за едно полемико-казуистично отношение към въпросите на любовта в игрова форма. Ескимосите най-често са биели барабаните заради жени. Предмет на барабаненето са дилемите на любовта, на любовните катехизиси, а целта е запазването на репутацията, именно на честта. Съществува стремеж процедурата да прилича колкото се може повече на съдебен процес, като се представят доказателства, които се основават на аналогии и прецедент. Жанровете на рицарската поезия castiamen — укоряване, tenzone — караница, partimen — надпяване, joc partit226 — игра на въпроси и отговори, са в тясна връзка със защитата на любовта. Същността на всичко това не е истински съдебен процес, нито свободна поетична аспирация, нито просто определен вид обществена игра, а прастарото състезание за победа в любовта. В светлината на тази игрова култура на агонална основа трябва да разгледаме и други форми на поетичната игра. Често човек е поставен пред задачата да излезе от затруднено положение с помощта на импровизирано стихотворение. Тук няма да разглеждаме въпроса, дали подобна практика в определен период от развитието на цивилизацията е съпътствала всекидневието.
Важен е фактът, че човешкият ум е виждал в този игрови мотив израз на житейската борба, а поетичната функция, която първоначално не е целела създаването на красота, намира в тази игра плодотворната почва на поезията. Този игрови мотив е неразделно свързан с гатанките, при които се залага животът, и в основите си съвпада с играта, съдържаща като условие определен залог. Да приведем един пример от сферата на любовта: като отивали при своя учител, учениците на някой си доктор Тан винаги минавали покрай къщата на едно момиче, което живеело наблизо до учителя. Колкото пъти минавали, казвали: „Ти си много мила, ти си едно истинско съкровище.“ Разсърдена от това, тя ги причаквала и им казвала: „Да, вие ме обичате, но аз ще ви кажа едно изречение, на което вие трябва да ми отвърнете с подходящо изречение; този, който успее правилно да отговори, ще бъде моят избраник; ако никой не отговори, ще трябва засрамени да се промъквате един по един покрай моята врата.“ Тя съответно казала изречението, но никой от учениците не знаел как да отговори. Наложило се в следващите дни учениците да заобиколят, за да стигнат до учителя си. Всичко това можем лесно да оприличим на една епична svayamvara или на ухажването на Брунхилда под формата на селска, училищна идилия от Анам.227
Кан-Ду от династията Тран бил свален поради допускане на сериозна грешка и станал продавач на въглища в Чи Лин. Императорът, който се оттеглил в тези места по време на военен поход, срещнал своя стар мандарин. Императорът му заповядал да измисли стихотворение за действието „продаване на въглища“. Кан-Ду съставил такова стихотворение и императорът се трогнал и му върнал всичките титли.228
Импровизацията на стихове, изпълнени с паралелизми, е била почти задължителен талант в целия Далечен изток. В някои случаи успешното представяне на делегация, пратена от Анам в Пекинския двор, зависело от импровизаторския талант на главата на делегацията. Всеки момент водачът е трябвало да бъде готов да отговори на въпросите на множеството малки гатанки, задавани от императора или неговите мандарини.229 Това е явна дипломация в игрова форма.
225
В книгата на Melrich V. Rosenberg, Eleanor of Aquitaine, queen of the troubadoure and of the Court of Love, London 1937.
226
Основата, от която произлиза английската дума jeopardy.
227
Nguyen, 1. c, p. 131.
228
Ibid., p. 132.
229
Ibid., p. 134.