Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
— Какво е това? — небрежно пита Елин и посочва.
— Кое? — Айзак вдига глава.
— В камината. Прилича на хартия — този път Елин е сигурна, че вижда изображение — форми, не думи. Може би силуети.
Снимка?
— Касови бележки — припряно отговаря Айзак. — Боклуци от чантата ми — не я поглежда в очите.
Елин се пресяга към дръжката на вратата. Пламъците се устремяват нагоре във внезапен порив към свобода, пръскайки оранжево-пурпурни искри. Снимката изчезва. Превърнала се е в шепа пепел.
Елин знае, че това вероятно е нищо, но съмнението остава.
Съмнение, което е свързано с образа, заключен в съзнанието й — Айзак с протегнати ръце, пръстите му облени в кръв.
63
Когато се връща в стаята, Елин открива, че Уил не е там.
Нали щеше да работи? Тя проверява телефона си и намира съобщение.
Отивам да хапна нещо.
Елин се усмихва. Уил се нуждае от постоянно презареждане, когато работи. Ако е в нейния апартамент и си е донесъл работа за вкъщи, тя винаги му поднася закуска след вечерята — бъркани яйца или мюсли. Сирене и бисквити.
Тя отговаря: Добре. Върнах се в стаята. Ще се видим след малко.
Елин взима чантата си, нахлузва ръкавици и изважда флашката. Пъха я отстрани на лаптопа и на екрана се появява малък прозорец: отвори диск F.
Тя щраква с мишката и съдържанието на флашката изпълва екрана — двайсет-трийсет документа. Имената на файловете са еднакви с изключение на последната цифра.
Елин отваря първия. Документ. Сканиран. Хартията е леко пожълтяла в краищата и думите са напечатани на пишеща машина, не на компютър.
Очите й се стрелват към думите най-отгоре на страницата: КЛИНИКА „ГОТЕРДОРФ“. Вляво има дата — 1923 година.
Отдолу има няколко полета. Nатеп, Gеbиrtsdаtuт, Krапkепgesсhiсhtе.
Елин разбира първите две — име и дата на раждане, но третото надхвърля обсега на познанията й.
Тя отваря друг екран и написва думата в „Гугъл преводач“. Клинична история.
Първоначалният й инстинкт се оказва верен — това е медицинско досие.
Но има проблем — с изключение на заглавната част, останалото в документа е заличено. Самата дума е отбелязана в черно по диагонал на страницата: ЗАЛИЧЕНО.
Елин отваря друг файл. Същото.
ЗАЛИЧЕНО.
И другите документи са такива. Елин започва да се отчайва. Нито един от файловете не съдържа фактическа информация, нищо не загатва за кого се отнасят, нито какво е съдържанието му.
И после очите й се насочват към горния десен ъгъл на документа, точно отдолу, където би трябвало да е името на пациента.
Идентификационен номер.
До него има цифра. Незаличена. Как не я видя досега?
Сърцето й започва да бие малко по-бързо. Цифрата е в същия формат като онези на гривните, оставени до труповете.
Петцифрено число.
Елин скача и преравя чантата си за тефтерчето. Изважда го и намира страницата, където е записала цифрите на гривните, които намериха до трупа на Адел.
Тя преглежда на телефона си снимките на гривните, оставени до Лори. Никое от числата на снимките не съвпада, затова Елин отново поглежда тефтерчето.
Четири реда по-надолу го открива: 87534.
Тя се втренчва в номера, докато цифрите започват да се преливат една в друга. Между медицинското досие и гривната има връзка. Това означава, че клиниката е свързана по някакъв начин с убийствата.
Но как?
Елин отваря още един екран и потърсва клиниката в „Гугъл“. Уебсайтът на клиниката се появява най-отгоре в резултатите от търсенето.
Заглавието над линка е на немски:
Die Klinik Gotterdorf beschäftigt sich тit der Diagnosе, Веhапdlипg ипd Еrfоrsсhипg рsусhiatrischer Еrkrапkиngеп.
Елин не е добре с немския, но поне разбира, че това е психиатрична клиника.
Но къде?
Тя щраква на страницата с контактите. Адресът на клиниката е в Берлин.
Елин се връща на началната страница и вижда, че там има няколко параграфа текст. Елин го осветява, копира го и поставя в „Гугъл преводач“.
Ние изследваме причините за психиатричните разстройства, за да разработим по-успешни индивидуални терапии, както и превантивни подходи. Сегашната клиника, която се фокусира върху лечението на психични заболявания, се разрасна от болницата, основана през 1872 година.
Елин получава потвърждение, че това наистина е била и все още е психиатрична институция.
Защо Лори би разнасяла заличени файлове от психиатрична клиника в Германия?
Елин знае, че има само един начин да разбере. Тя превърта надолу до контактите, взима телефона си и набира номера на клиниката. Телефонът иззвънява няколко пъти и после отговаря някаква жена.
— Gutеп Таg, Gоttеrdorf Klinik[4] — гласът й е стегнат, професионален.
Елин за пореден път се проклина, че не говори чужди езици. Това винаги е тегнело над нея като проклятие. Тя учи и френски, и немски в училище и може да чете сравнително добре на тях, но се бори да изрече повече от няколко думи.
— Говорите ли английски?
— Разбира се — жената с лекота преминава на английски. — С какво мога да ви бъда полезна?
— Казвам се Елин Уорнър и съм полицай във Великобритания. Работя по един случай и открих няколко файла със заличено съдържание, които, изглежда, са от вашата клиника, датиращи от двайсетте години на двайсетия век. Питам се как бих могла да разбера повече?
Следва дълго мълчание.
— Съжалявам, бих искала да ви помогна, но всяко запитване трябва да бъде отправено официално. Както вероятно знаете, поверителността за пациентите ни не ни позволява да споделяме информация.
4
Добър ден, клиника „Готердорф“ (нем.) — Б. пр.