Санаториумът [bg]

Защо?

Теорията й за Лори е опровергана и Елин отново е в изходна позиция. Опитва се да свърже несъизмерими, привидно несвързани елементи.

Тя се обръща към Лори и отново започва да снима, но телефонът иззвънява в ръката й. Елин поглежда екрана.

Бернд.

Тонът му е настоятелен.

— Елин, не знам дали си получила съобщението ми, но имаме информация за Лори Щрел. Прокурорът се съгласи да ти я съобщя.

— Казвай — гласът на Елин е задавен и в очите й парят сълзи, когато осъзнава грешката си.

Той говори за Лори в сегашно време, сякаш тя все още е жива, и Елин не го поправи.

— Мисля, че Лори не представлява риск за никого, нито пък тя самата е в риск. Информацията, която намерихме в досието й, се отнася за обвинения, повдигнати след кавга с нейната… Как беше на английски? Съквартирантка.

— Да — гласът й е изтънял.

— Лори блъснала съквартирантката си в стъклена врата. Стъклото се счупило и жената получила порязвания и охлузвания — Бернд се поколебава. — Лори извадила късмет. Въпреки че се наложило болнично лечение, приятелката оттеглила обвиненията.

— Аз…

Но преди Елин да каже нещо, той продължава:

— Успях да намеря отговори и на най-важните въпроси. Вероятно не е новината, за която се надяваш. Колкото до телефонната справка, първият телефон, както би се очаквало, не показа нищо особено. Обаждания до приятели, семейството и брат ти. Вторият телефон показва само обаждания до телефон с предплатена карта. Не можахме да проследим на кого се е обаждала.

— Добре — отговаря Елин. — Ако е възможно, бих искала да видя разпечатките.

Следва колебание и после Бернд измърморва съгласието си.

Тя трябва да му каже за Лори. Трябва да изрече на глас думите. Кажи му. Кажи му.

— Благодаря за информацията, но трябва да знаеш, че… — Елин се прокашля и пренарежда наум думите. — Лори… Тя е мъртва. Току-що открих трупа й.

Той си поема рязко дъх.

— Аз… съжалявам, не разбирам…

— Лори е убита — с монотонен глас като на робот казва Елин, обръща се към свлеченото, превито тяло на Лори и избърсва сълзите си с опакото на ръката си. — Изглежда, е същият убиец. Подобен почерк и убиецът… се опита да нападне и мен.

— Елин… — гласът на Бернд е тих и настойчив. — Преди да обсъдим каквото и да било, моля те, кажи ми, в безопасност ли си?

— Добре съм. Убиецът беше обезпокоен от някой, който дойде в стаята, и избяга.

— Сигурна ли си? — дишането на детектива се учестява.

— Сигурна съм — Елин поглежда Уил и плъзга ръка в неговата. — Има някой с мен.

— Ранена ли си?

— Не.

Бернд въздъхва тежко.

— Добре — следва кратко мълчание. — Елин, в състояние ли си да обясниш какво откри? Какво точно се случи, преди да намериш трупа, и какво стана, когато те нападнаха?

Той слуша мълчаливо, докато Елин му разказва подробностите.

— И не си спомняш нищо за нападателя?

— Не — тя затваря очи за момент. — Защото носеше маската. Знам само, че беше силен. С лекота ме повали и ме държеше на земята… — гласът й трепери. — Съжалявам. Всичко стана много бързо.

— Не се притеснявай. Ако си спомниш нещо, моля те, обади ми се — по линията се чува шумолене на хартия и приглушени гласове. — Елин, сега приоритетът е ти, персоналът и останалите гости да бъдете в безопасност. Щом направиш снимките, стой на сигурно място.

— Добре. А знаеш ли кога ще можете да изпратите някого при нас? — гласът й звучи нервно, паникьосано. — Очевидно има граница на онова, което мога да направя тук сама. Сега, когато разбирам, че двете убийства са предумишлени, се тревожа, че все още не е свършило. Ако убийствата са серийни…

— Разбирам — прекъсва я Бернд. В гласа му прозвучава странна нотка, която Елин не е чувала досега. — Виж, Елин, поради климатичните условия, все още не мога да потвърдя. Нека говоря с екипа. Ще ти се обадя веднага щом мога.

— Добре — тя стиска по-силно телефона. Не може да прикрие разочарованието в гласа си.