![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
— Не — неловко признава Бернд. — Елин, нямаме избор, против правилата е. Климатичните условия са толкова лоши, че се е наложило да приберат хеликоптера в хангара, за да не го повредят летящи предмети. Положението тук долу не е никак добро.
— Ами пътят?
— Районът около лавината все още е непроходим. Хората работят, но ще отнеме няколко дни.
— Наистина ли няма друг начин? — настоява Елин.
Напрежението, което чувства, накъсва думите й.
Изминават няколко секунди.
— Не е безопасно — Бернд звучи смутено. — Групата за интервенция са изключително добре обучени, но не са квалифицирани високопланински водачи. Сценарият в най-добрия случай е да стигнем до вас утре, освен ако времето отново не се развали.
— Тогава сме сами — гласът й потреперва.
Отново я наляга съмнение в способностите й. Не може да го направи. Не е способна.
— Боя се, че е така — следва колебание, преди Бернд да заговори отново. Гласът му е тих. — Елин, моля те, слушай. Сега, когато е убит още един човек, протоколът, който препоръчваме, е изключително важен. Всички трябва да бъдете заедно. Без изключения.
— Добре — гласът й отново потреперва.
Тя иска да се разплаче — с истински сълзи. Не трябваше да става така. Елин искаше да контролира нещата.
— Ще ти се обадя, когато науча повече за прогнозата за времето — Бернд се прокашля.
Докато казва дочуване, асансьорът и Лори отново привличат вниманието на Елин.
Реалността я блъска като врата, затръшната в лицето й.
Никои няма да дойде. Нито сега, нито след няколко часа.
Лори е мъртва и те са изолирани тук — няма изход и Елин няма представа какво предстои.
Често си е мислила за риска от престъпление на отдалечено и изолирано място. Колко уязвими са хората и колко поражения може да бъдат нанесени за кратък период от време.
Мислите й се насочват към терористичните атаки в Норвегия през 2011 година. Развилнелият се Андерш Брайвик, крайнодесен антиислямист и просемит, стреля по тийнейджъри, събрали се на остров Утьоя по време на ежегодния летен лагер. Отдалеченото местоположение на острова означаваше, че когато полицията стигна до тях, вече бяха убити шейсет и девет души.
Елин не може да не се запита: на какво е способен убиецът тук, ако има възможност?
Редът на мислите й е нарушен от гласа на Лукас.
— Хей, виж това.
Тя вдига глава и вижда Лукас до асансьора, приклекнал до стъклената кутия.
— Какво е? — Елин се приближава до него, напрегната и напълно съзнаваща, че той може да докосне нещо, което представлява веществено доказателство. — Моля те, не пипай кутията.
— Гривната тук… На нея е гравирано нещо. Бледо е, но мисля, че са цифри — Лукас наклонява глава настрана. — Като гривните до трупа на Адел.
Елин коленичи до него.
— Ето тази — той посочва гривната вдясно. — Виж.
Лукас е прав.
В метала леко са гравирани пет цифри, толкова бледи, че може да не ги забележиш на пръв поглед.
Елин се втренчва в тях и я пронизва прозрение.
Това означава, че цифрите имат някакво значение.
— Мислиш ли, че са важни?
— Трябва да са — Елин отново отмества поглед към кутията и следващата гривна.
Трябва да снима цифрите, да ги запише и да ги сравни с онези, които намери на трите гривни до трупа на Адел.
Тя нагласява телефона си и се приготвя да направи снимка, когато с периферното си зрение съзира движение — Лукас поглежда Сесил над главата й.
Двамата се споглеждат и после Лукас се извръща. Изражението му е притеснено.
61
— Сигурна ли си, че направи всичко възможно? — Уил бута вратата, която води от мансардата към стълбището.
— Така мисля — Елин се поколебава и хвърля един последен поглед към асансьора и Лори. — Не смятам, че бих могла да сторя нещо повече.
Преди да тръгнат, тя направи още няколко снимки на местопрестъплението и на стъклената кутия с гривните и изключи електрическото захранване на асансьора, но се застоя по-дълго, отколкото беше необходимо.
Беше инстинктивно — не искаше да оставя Лори изолирана и самотна.
Уил затваря вратата зад тях и отново я обзема чувство на вина. Елин не може да се отърси от мисълта, че по някакъв начин не е оправдала очакванията на Лори — пропуснала е нещо съществено важно, което можеше да предотврати случилото се.
— По-късно ще сложа там някаква лента да преградя мястото. Сесил ще блокира достъпа през коридора… — Елин млъква, когато забелязва изражението на лицето на Уил. Той я гледа, но погледът му е унесен, сякаш мисли за нещо друго. — Какво има?
— Какво мислиш за онези двамата, Лукас и Сесил? — Уил понижава тон. — Между тях има някакви странни вибрации.
— В какъв смисъл?
— Не знам. Вероятно придавам твърде голямо значение, но начинът, по който си говореха… беше изпълнен с напрежение — той започва да слиза по стъпалата. Ръката му леко докосва металните перила. — Сигурно е някак неестествено брат и сестра да работят заедно…
Уил няма възможност да довърши изречението си.
Елин чува гласове. Бетонните стени на стълбището са като ехо камера и препращат като фуния звука нагоре, затова е невъзможно да се определи откъде точно идват — може да е два етажа по-долу или четири.
Елин наднича през перилата. Стълбището е сумрачно и бетонните стъпала са изпъстрени със сенки. Най-долу стоят двама души. Виждат се само главите им отгоре, но Елин ги разпознава веднага.
По гърба й плъзват ледени тръпки. Лукас и Сесия. Те излязоха преди повече от двайсет минути. Тук ли са били през цялото време?
Тя бързо се обръща към Уил и слага пръст на устните си.
Отстъпва назад от перилата и опира гръб в стената. Без звука от движенията на Елин и Уил, гласовете на Сесил и Лукас са по-силни и по-ясни.
Говорят на френски. Кратки, скорострелни изречения. Неразбираеми.
Елин се обръща към Уил и прошепва: