Дявол под прикритие

Тридесет и първа глава

Киър се шегуваше. Със сигурност. Само дето беше започнал да я целува по начин, който означаваше нещо. В началото закачливо, но после се задълбочи в бавно, разтапящо изследване. Очите й се затвориха, тясна бръчка на концентрация между веждите, когато беше залята от прекалено много чувства, сякаш идващи от всички посоки. Топлият натиск на ръката му погали бузата и челюстта й, докато той хващаше устата й под дълбок ъгъл. Неговата уста имаше вкус на чай и мед, едва доловим аромат, който тя бе разпознала като единствено негов.

Ръцете й обвиха раменете му, но позицията беше неудобна. Тя беше свряна между бедрата му, полата й беше усукана и напъхана навсякъде около нея. Корсетът й, с леко извит навътре долен ръб, се впиваше в корема й. Усетил нейния дискомфорт, той промени положението си и вдигна в шепа полите й. Докато избутваше коленете й от външната страна на своите, до съзнанието й достигна, че той иска тя да го възседне.

— Киър… — започна Мерит и се озърна неспокойно.

— Седни в скута ми — опита се да я придума той. — Само за няколко минути.

— Ами ако някой види?

— Никой няма да дойде тук.

— Може и да дойде…

Зъбите му се затвориха върху ухото й нежно.

— Значи трябва да сме бързи.

— Киър… — Мерит се сгърчи и се изкиска. — Това не е мястото… не, наистина…

— Това е идеалното място — каза той и завря нос в шията й. — Целуни ме.

Тя отстъпи пред изкушението и притисна устни към неговите, а Киър отвърна със силен ентусиазъм. Под полите й ръцете му бяха заети, дърпаха и пренареждаха непознати одежди, докато гащичките й се смъкнаха по хълбоците и бедрата й се разтвориха широко.

Мерит отметна глава назад, за да го погледне, върху устните й кръжеше неодобрение.

Но очите му блестяха с момчешка дяволитост и той беше прекалено съблазнителен, за да му устои.

— Тук няма кой да ни обърне внимание — каза той. — А и ще видя, ако някой се зададе по пътеката. — Едната му ръка се плъзна между бедрата й, като нежно я галеше. — Никога ли не си правила това навън?

Леките милувки изпратиха горещи шокове през нея, пречейки й да говори.

— Дори не ми е хрумвало.

— Различно е сред природата, с вятър и слънце върху кожата ти.

— И пясък в гащите…

Киър се засмя тихо.

— Ще се придържаме към одеялото. — Той я погали интимно, гъделичкайки краищата на затворените устни, меките гънки и венчелистчета. Деликатното усещане привлече пълнота в слабините й и подпали вените й с очакване. Един пръст влезе с нежни, въртеливи движения, като се извиваше при всяка лека пауза, сякаш той го пъхаше в ръкавица. Плътта й се затваряше около нахлуването отново и отново, и той навлизаше по-дълбоко всеки път, когато тя се отпускаше, докато дланта му се притисна плътно към триъгълника от тъмни къдрици. Той я мачкаше, пръстът му се въртеше лениво и я галеше отвътре.

Погледът й се разфокусира.

— Ще ни хванат — изскимтя тя, гърчейки се в скута му.

Пръстът му бавно се отдръпна.

— Тогава не се бави — произнесе той дрезгаво. — Разкопчай панталона ми.

— Трябва да изчакаме до по-късно.

— Преминах светове от чакане. — Той я потупа по бузата. — И това само от тази сутрин.

Мерит се поколеба и хвърли срамежлив поглед през рамо към празния плаж.

Киър се ухили на нейната нерешителност.

— Бъде смела, Мери — уговори я той със закачлива нотка в гласа. — Има пет копчета между теб и това, което искаш. Просто се пресегни надолу и… — Той си пое рязко дъх, когато усети как ръката й хваща щръкналия ствол и го насочва. — Да… почувствай го… целият е твой. Наслади ми се.

След това хвана неподвижно бедрата й, когато се отпуснаха върху него. Тя се концентрира върху това да се отпусне, за да му позволи да влезе, приемайки плътното, тежко плъзгане вътре в себе си. Когато пое всичко, което можеше, замълча, трепереща, лицето й беше на нивото на неговото лице. Изпълниха я пулсации и туптене, усещания и ехо от усещания, всички центрирани в онова голо, скрито място, където двамата бяха слети. Той изви ръката си под задничето й, за да я подпре, и я загледа с тези неповторими очи, хладното синьо, толкова блестящо, че сякаш хвърляше искри.