Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Poesis doctrinae tanquam somnium, поезията е като съня на философското учение — гласят дълбоките думи на Франсис Бейкън. Митичните фантазии на примитивните народи на основата на съществуването съдържат в зародиша си смисъл, който по-късно с помощта на логически форми и термини ще намери своя израз, филологията и теологията се стремят да проникнат все по-дълбоко в смисъла на митичното ядро на ранните религии.218 В светлината на първоначалното единство на поезията, свещеното учение, мъдростта и култа функцията на древните цивилизации придобива ново значение.
Първото условие за такова ново разбиране е отърсване от схващането, че поезията притежава само естетическа функция или че тя трябва да се изследва и разбере изключително на естетическа основа. Във всяка жива и процъфтяваща цивилизация — а най-вече в древните култури — поезията има витална, социална и литургична функция. Всяка древна поезия е същевременно и култ, празнична забава, обществена игра, майсторство, изпитание или гатанка, мъдра поука, опит за убеждаване, омагьосване, предсказание, пророчество и състезание. Може би няма друго произведение, в което толкова изчерпателно да се съдържат различните мотиви на древния религиозен живот, както в третата песен на Калевала — финландския народен епос. Старият мъдрец Вайнемьонен омагьосва младия самохвалец, който се е осмелил да го предизвика на състезание. Отначало те се състезават в познания за природните явления, след това в знания за сътворяването на света, при което младият Юкахайнен се осмелява да твърди, че той самият също е участвал в сътворяването на света. Тогава старият вълшебник с песента си го забива в земята, потопява го в блатото, във водата — отначало до кръста и до подмишниците, след това до устата, докато най-после Юкахайнен му обещава сестра си Айно. Седнал на камъка на певците, Вайнемьонен пее цели три часа, за да отмени силните заклинания и да премахне магията от лекомисления младеж. Тук са обединени всички форми на състезание, които споменахме по-горе: състезание в обиди, надпревара в самохвалство, съперничество в космогонични познания, всичко това е предадено в поток от буйни и същевременно умерени поетични образи.
Поетът е Vates (гадател, предсказател, вдъхновен певец — б.пр.), бесният, изпълненият с ентусиазъм. Древните араби са го наричали мъдрия — ша’ир. Според митологията на исландските Еди медът, който се пие, за да стане човек поет, се приготвя от кръвта на Квасир — най-мъдрия от всички същества, комуто никой не е успял да зададе въпрос, на който той да не е могъл да отговори. От поета предсказател постепенно се отделят образите на пророка, жреца, ясновидеца, мистика, поета, както и на философа, законодателя, оратора, демагога, софиста и ретора. Всички древногръцки поети имат освен това и ярко изразена социална функция. Те се обръщат към народа като съветници и възпитатели. Преди да се появят софистите, поетите са били водачите на народа.219
В някои аспекти паралелно на понятието vates е thulr в старонорвежката литература, thyle на англосаксонски.220 Най-ярък пример на thulr е Старкадър. Секст (Граматик — б.пр.) превежда думата thulr точно като vates. Понякога thulr е представен като разпространител на литургични формули, друг път като участник в свещено драматично представление, понякога като жертвоприносител или като вълшебник. В други случаи е само придворен поет, оратор, функцията му може да бъде изразена и с думата scurra, шут. Съответният глагол thulia означава четене на религиозни текстове, извършване на вълшебства, шепнене. Thulr е пазителят на митологични и поетични предания. Той е мъдрият старец, който познава традициите и историята, оратор по време на празнични церемонии, познавач на родословното дърво на всеки от героите и благородниците. В неговата компетенция влизат най-вече състезанията по водене на дискусии и различни познания. Тази негова функция е изразена в лицето на Унферо от „Беоуулф“. Mannjafnadr, състезанията по мъдрост, водени от Один с великани и джуджета, които споменахме вече, са части от областта на thulr. Известните англосаксонски стихотворения Vidsid и Странникът, изглежда, са типични произведения на този вид многостранни придворни поети. Всички тези черти намираме в образа на древния поет, чиито функции са били винаги едновременно сакрални и литературни. Независимо дали тези функции са свещени или не, те винаги се коренят в някаква форма на играта.
218
Имам предвид изследвания като тези на В. Б. Кристенсен или на К. Керени в сборника „Apollon“, Studien uber antike Religion und Humanitat, Wien 1937.
219
Срв. Jaeger, Paideia, p. 65, 206, 303.
220
W. H. Vogt. Stilgeschichte der eddischen Wissensdichtung, I Der Kultredner = Schriften der Baltischen, Kommission zu Kiel, IV, 1.1927.