Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Елин вижда страха, изписан на лицето на Уил, и стиска ръката му, наслаждавайки се на топлината й. Не може да не мисли какво би могло да стане — можеше да загуби всичко, тя и Уил… ако убиецът беше осъществил намеренията си.
— Честна дума, добре съм — уверява го Елин, но когато се обляга назад на дивана, чувства бързите удари на сърцето си и затваря очи за момент.
Отново я вижда — маската, гумения маркуч, спускащ се от носа до устата.
Не. Не може да мисли за това. Не може да му позволи да я завладее. Не и сега, когато Лори е мъртва. Трябва да намери извършителя.
— Изпий това — Уил й подава шише вода и побутва с показалец очилата си нагоре по носа.
Елин отпива. Ръцете й треперят. Ръбът на бутилката се клати до устните й и се блъска в зъбите й.
Погледът й неволно се насочва към асансьора.
Тя поглежда трупа на Лори и отново я пронизва остро прозрението: Лори е мъртва. Това е реално.
Този път, когато я поглежда, Елин не вижда прегърбеното й отпуснато тяло, а предишната Лори. Лори като дете.
В съзнанието й нахлуват спомени — мъничките гънки на китките й, разноцветните мъниста, които Корали вплиташе в косата й, поклащащата се походка, докато върви по пясъка.
В очите й парят сълзи.
— Елин, нормално е да се чувстваш… — думите на Уил заглъхват.
Двамата се умълчават.
— В шок съм, това е всичко — казва накрая Елин и полага усилия да срещне погледа му, но сълзите не са се махнали, а само са се преместили, заседнали са в гърлото й, тежка, лепкава буца.
Без да откъсва поглед от нея, Уил прехапва устни.
— Елин, не искам да ти го казвам сега, но идването ти тук сама беше опасно. Безразсъдно.
В гърлото й пламва горещина. Тя прокарва палец по ръба на бутилката.
— Исках да дам възможност на Лори да обясни. Помислих… — Елин се запъва. — Помислих, че е наистина. Грешката е моя.
Настъпва неловко мълчание. Елин отпива още една глътка вода.
— Не помисли ли за риска? Какво може да ни причини? — кракът му нервно подкача нагоре и надолу. — Особено след онова, което обсъждахме снощи.
— Знам, но все си мислех, че ако искаше да ме нарани, Лори имаше тази възможност преди това, но не го направи.
Лицето му е напрегнато и ръцете му са стиснати в скута.
Елин се навежда към него и леко го целува.
— Съжалявам — прошепва тя до бузата му. — Не трябва да си търся оправдания. Изложих се на риск. Не трябваше да го правя.
Уил устоява за момент и после я целува. Отдръпва се, прокарва ръка по бузата си и й се усмихва леко, без желание.
— Сега може би за пръв път призна, че си сгрешила за нещо — гласът му потреперва. — Ако не ми беше изпратила съобщение, не знам какво щях…
Елин обаче не чува останалите му думи. Мислите й се съсредоточават върху първата половина на изречението му.
Съобщението.
Тя не би трябвало да има възможност да го изпрати. Убиецът сигурно е искал да я хване неподготвена и да не й дава време да се свърже с някого и да вдигне тревога.
Това означава, че нещо се е объркало. Дали нещо или някой го е спрял нагоре по пътя към мансардата?
— Уил, как се качи тук?
— Асансьорът не работеше и попитах един служител от персонала дали има друг път нагоре. Показаха ми стълбището. Води до стаичката за почивка.
— Така е влязъл убиецът — измърморва Елин и оставя бутилката вода на масичката до нея. — Сложил е Лори в асансьора и после се е качил по стълбите.
Затова вероятно беше и забавянето.
Поради някаква причина убиецът е бил задържан на или около стълбището.
И заради това се е наложило да импровизира и в това време е допуснал грешка. Дал й е време да изпрати съобщението.
Елин следва реда на мислите си. Щом е направил една грешка, може да има и друга. Тя поглежда към асансьора. Трябва да го огледа отново.
Да огледа внимателно трупа на Лори.
Уил проследява погледа й. Очите му се спират на Лори и той трепва.
— Недей — гласът му трепери. — Каквото и да си мислиш да направиш, не го прави. Полицията може да дойде само след един ден. Остави на тях — той я поглежда. — И трябва да кажеш на Айзак, Елин, преди да направиш каквото и да било — очите му пак се стрелват неволно към Лори. — Той трябва да знае какво се е случило.
Елин се размърдва неспокойно. В думите му има логика, но залогът се е повишил. Тя не може да остави нещата дотук. Планът е да убият не само Лори, но и нея.
Фактът, че посегнаха на нея, й казва нещо съществено важно — убиецът я иска извън играта. И единствената причина е, защото планира още нещо.
59
Елин прикляква и започва да снима трупа на Лори.
С всяко изщракване и застиване на кадъра на телефона очите й откриват нещо ново — петно кръв, белег, черта на лицето на Лори, която не е забелязвала досега.
Елин си поема дълбоко дъх и прогонва спомените.
Тя се съсредоточава върху разреза на шията и го снима от няколко ъгъла, за да е сигурна, че ще улови детайлите на раната. Дълбочината и прецизността й отново я поразяват.
Безмилостно. Няма съмнение. Никаква нерешителност, когато острието е срещнало плътта.
Екзекуция.
Погледът й се отмества към видимите части на тялото на Лори — ръце, китки, рамене. Както при Адел, няма следи от борба — никакви порязвания, охлузвания или драскотини.
Няма очевидни следи.
Убиецът сигурно е използвал упойващо средство, за да я обездвижи. Ако беше използвал физическа сила, щеше да има контузии.
Елин оставя телефона и взима чантата си. Изважда тефтерчето и започва да записва разсъжденията си, но когато се навежда, главата й пулсира.
Пред очите й проблясва нещо странно — не светлини, а сцени, откъслеци от моменти. Преливат един в друг, ясни и ярки.
Проблясък. Още един.