Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Селиверстов вече надуваше лодката.
Аз самият, обзет от съмнения, се питах — струваше ли си да рискуваме? И да се отдалечаваме навътре при такава буря? Ами ако се нагълтаме с тази… дяволска вода!
Научното любопитство обаче ме тласкаше напред. Зад гърба си вече имах една хималайска експедиция, когато на височина 5300 и 5600 метра, водени от легендата, намерихме два вида вода, използвана от йогите — „мъртвата“, за да изпаднат в сомати, и „живата“, за да излязат от него. Лабораторните изследвания посочиха, че „мъртвата“ засилва самопроизволното загиване на клетките (апоптоз), докато „живата“ е с принципно противоположно действие, т.е. усилва жизнеустойчивостта на клетките. Тези резултати бяха толкова сензационни, че тук, на дяволското езеро, не можахме да се въздържим от изкушението да вземем проби, за да ги сравним със свещената вода от езерото Манасаровар.
Изпреварвайки събитията, ще кажа, че ние наистина ги изследвахме, но за разлика от „живата“ и „мъртвата“ вода в Хималаите тук получихме отрицателен резултат. При опити за въздействие върху апоптоза на клетките в Уфа, демоничната и свещената вода се оказаха неутрални. Легендата, разказана от монаха Тленнурпу, че водата от Ракшас проявява дяволски свойства само на езерото и ги губи извън него, сякаш се оказа вярна.
— Лодката е готова. Шефе, слагай гумените ръкавици и внимавай много-много да не я докосваш тази… вода — изкомандва Селиверстов.
Погледнах лодчицата, изработена по наша поръчка в уфимския завод за гумено-технически изделия „АО УЗЕМИК“, и специално конструирана за силна буря от младия инженер Емил Фатхутдинов, и въздъхнах:
— Е, лодчице, дръж се! Казват, че езерото гълта не само хора, а и лодки.
Селиверстов грабна веслата. С усилие избутах лодката и като се затичах по плиткото, я забих в половинметровата вълна, задъхвайки се от липсата на кислород. Втората, по-висока вълна, ни заля от главите до краката и напълни устата ми.
— Греби, Сергей! — изплювайки водата, едва успях да извикам аз, без да забравям за дяволските й свойства.
— Греба, шефе, греба! Дано само не ни обърне странично към вълната, защото ще се озовем във водата.
— Трябва да се отдалечим на 150 метра от брега и там да се задържим на едно място, докато събера цели двайсет шишета вода от дълбините. Дръж, Сергей!
Отплувахме все по-навътре. Лодката се люлееше от яростните и студени вълни, периодично заливащи ни отгоре. Постоянно изгребвах водата с изрязана пластмасова бутилка.
— Шефе, от кръста надолу съм напълно мокър, плувам в дяволска вода, а пък все още не съм женен.
— И аз съм мокър точно там, а не бих искал… Ама че сме идиоти — гумени ръкавици сме сложили, а вече целите сме мокри. Нищо, Сергей! Важното е духът да е здрав!
— От брега вълните ми изглеждаха ниски, а тук сякаш китове настъпват срещу нас. Люлее ни метър надолу, метър нагоре. Шефе, ти страдаш ли от морска болест?
— Не.
— И аз също.
Когато се отдалечихме от брега на 150–200 метра, свалих гумените ръкавици и пристъпих към задачата си.
— Шефе, побързай с пробите. Вятърът като че ли се усилва. Едва удържам лодката, вълните се опитват да я обърнат.
— Старая се, Сергей! Вече съм напълнил дванайсет шишета. Налага се и да изгребвам водата — жалко, че нямам трета ръка.
В един миг вятърът утихна и в настъпилата тишина ясно чух гласа на Селиверстов:
— Чуваш ли, появи се някакво свистене? Да не би лодката да се е спукала?
Потупах с ръка бордовете й.
— Не, всичко е нормално и точно.
Свистенето навяваше страх, засили се и прерасна в див вой. Бях приключил с пробите и се извърнах. Огромна вълна се приближаваше към нас с бясна скорост.
— Сергей! Удържай носа на лодката!
— Вятърът духа от всички страни, започва да ни върти! Дръж веслото!
Промених позицията си и се хванах за едното весло. И двамата се стараехме да удържим лодката с носа срещу вълната. В този миг тя ни заля.
— Ненапразно казват, че това езеро поглъща — чух гласа на Селиверстов.
Лодката се измъкна изпод вълната, пълна с вода. Торбата с пробите плуваше зад мен, Селиверстов седеше на дъното, потънал до кръста във вода.
— Не трябва да изгребваме водата от лодката! Така е по-устойчива, бордовете й са по-мощни! Браво, Емиле, добре си я конструирал! — извиках аз.
— Шефе, приближава още една! Чуваш ли свистенето? — извика в отговор Селиверстов. — Няма да стигнем до брега!
Вдигнах глава и видях нова грамадна вълна. Тя набъбваше и ставаше все по-висока. Изведнъж забелязах, че… средното ниво на езерото сякаш се издигна над нас.