Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Любопитен беше и фактът, че според Селиверстов очите напомняха изрисуваните по непалските ступи, които ние (според резултатите от първата хималайска експедиция) приписвахме на лемурийците. А тяхната раса е била най-развитата на Земята!
Кой знае, може би наистина в тайнствената Шамбала особено важна роля играят гигантите лемурийци? Затова и понятието „очите на мъдростта“ е широко разпространено на Изток.
Може би преди хилядолетия ламите са виждали тези очи в небето и са пренесли видяното върху непалските и тибетските ступи. Те са ги определили като очите на мъдростта, без да се досещат, че принадлежат на най-мъдрите хора на Земята — лемурийците. Възможно е също така някой някога да е влизал в сомати-пещера и да е видял очите на Онзи, когото Особените хора почтително наричаха Той. А Той е Защитникът на царството на мъртвите или на Генофонда на човечеството.
Неразбираем остана само един детайл — понятието „Защитник на Тибет“, неизвестно откъде появило се в главата на Селиверстов.
Все още не знаех, че то внезапно ще изплува на другия ден и ще бъде свързано със загадъчното небесно сияние.
Загадъчното небесно сияние
До Кайлас оставаха 80–90 километра. Свечеряваше се. Една след друга ни застигаха прашни бури. Спряхме в градчето Параянг и опънахме палатките, за да нощуваме. Небето беше ясно, а въздухът — студен. Духаше вятър. Цяла вечер не излязохме от палатката. По едно време Селиверстов каза:
— Имам усещането, че навън става по-светло.
— Имам усещането, че пак фантазираш. Я се помести! — сряза го Рафаел Юсупов и се намести в спалния чувал. — Виж го само как се е разпрострял!
На другата сутрин настигнахме група немски поклонници. На един обрасъл с трева склон те сгъваха палатките си. Спряхме да поговорим. Като узнаха, че сме руски учени, и шестимата един през друг заразказваха за чудото, което видели снощи вечерта. В крайна сметка фрау Маргит и фрау Ерика, които добре говореха английски, преустановиха потока полунемска-полуанглийска реч и споделиха впечатленията си за тайнственото небесно сияние.
— Е-ех! — прекъсна ги Селиверстов. — Казах ли ви, че навън е по-светло? Обаче не излязохме! Изплашихме се от студа!
— М… да — ядно изсумтях и аз.
— А стана така — разказваха едновременно фрау Маргит и фрау Ерика. — Около осем вечерта ние разпъвахме палатките. Слънцето се беше скрило зад хоризонта. Смрачаваше се. Небето беше ясно. Изведнъж от изток, от противоположната посока на залеза, на хоризонта се появиха светлинни ивици — оранжева, жълта, небесносиня и млечнобяла. Различавахме ги ясно върху тъмния хоризонт. Те излизаха от едно и също място, разположено приблизително на 50–80 километра в източна посока от нас.
Постепенно ивиците започнаха да се издигат все по-високо и след половин час достигнаха зенита, като покриха цялата източна половина на небосвода. В този момент подобни ивици се появиха и от запад и също се издигнаха към зенита. След още около половин час западните се съединиха с източните, при това се сляха само млечнобелите ивици, а оранжевите, жълтите и небесносините сякаш увиснаха, без да се докосват.
Сиянието продължи още половин час и постепенно угасна. Най-важното обаче беше, че ние до един усетихме, че то е предизвикано от… Защитника на Тибет.
— Какво?! — извикахме на свой ред ние със Селиверстов и се спогледахме.
— Попитайте хората от нашата група — ще ви отговорят същото. Тази мисъл сякаш нахлува в теб и те покорява — отговори фрау Маргит.
— Ама че работа! И при тях Защитникът на Тибет! — възкликна на руски Селиверстов.
— А кой е той? — попитах немските поклонници.
— Не знам — отговори един от тях.
— Аз също не знам, изглежда е някакъв извънземен разум — отвърна фрау Ерика.
Разказах им как Селиверстов е видял в небето необикновените очи. И той внезапно беше почувствал, че пред него са очите на Защитника на Тибет.
— О-о-о! — възкликнаха с респект те и дори се приближиха към Сергей, за да го опипат.
— Снимахте ли загадъчното небесно сияние?
— Само той снима — фрау Ерика посочи немец на средна възраст, — и то само веднъж. Надяваме се, че снимката ще излезе добра.