Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
„Какъв е смисълът на подобни кръгове?“ — питах се аз, без да намирам отговор.
С приближаването към Кайлас все по-често срещахме необикновените кръгове. Диаметърът им варираше от 10 до 200 метра. Върху противоположния полегат склон видяхме и пръстеновидни кръгове. А колко ли имаше по невидимите за нас участъци на местността?!
Разпитах Тату какво знае за тях.
— Те са дело на Шамбала — уверено рече той.
— Каква е целта им?
— Само Шамбала знае.
— Не може всичко да се прехвърля върху Шамбала, човек трябва сам да се опита да ги обясни — промърмори Селиверстов.
А само няколко часа по-късно той щеше да ни гледа с ококорени от почуда очи и да вика:
— Какво беше това? Видяхте ли? Гледайте!
Какво видя Селиверстов
— Гледам си аз през прозореца — разказваше Сергей Анатолиевич. — Наоколо — тибетски хълмове и нищо друго. И изведнъж, над онзи хълм — Селиверстов го посочи — видях в небето огромни необикновени очи. Сякаш гледаха право в мен. Стори ми се, че между мен и тях се установи контакт. Не знам как, но усетих, че това са очите на Защитника на Тибет.
— На кого? — вкупом го попитахме ние.
— На Защитника на Тибет. Нищо не мога да обясня, но неизвестно защо тези думи се запечатаха в съзнанието ми.
— Странно. Колко време продължи видението?
— Не повече от секунда, секунда и половина. Дори не успях да привлека вниманието ви — отвърна Селиверстов.
От въпроса дали още някой е видял необикновените очи стана ясно, че аз съм гледал в противоположната посока, Равил — напред, Рафаел Юсупов е спал, Лан-Вин-Е е въртял волана, а Тату е пушил. Само Селиверстов е гледал в онази посока.
Помолихме го да нарисува очите, които е видял в небето. Рисуването не му се отдаваше много и той доста време черта върху лист хартия, като наблегна на неестествената вълнообразна извивка на горния клепач. Накрая каза:
— Общо взето, видях очите, които са изрисувани върху стените на непалските ступи.
— Точно тях? — опитах се да уточня аз.
— Ами да — позамисли се Селиверстов, — същите. Само че бяха огромни, заемаха част от хоризонта и, бих казал, бяха живи. Да, мога да кажа със сигурност — бяха живи очи. Те ме гледаха и проникваха в мен. Живи, свръхестествено мощни, добри очи, които…
Усещаше се, че не му достигат думи да опише цялата гама от чувства, възникнали при вида на загадъчните очи.
— Какво беше това, какво беше това? — повтаряше той. — И най-важното — откъде-накъде се появи твърдото ми убеждение, че са на Защитника на Тибет? А те със сигурност бяха неговите! Гледаха ме, проникнаха в душата ми! Предадоха ми нещо много важно! Но какво? Нещо тревожи душата ми, но не мога да кажа точно какво.
— Не ти ли се е сторило? — усъмни се Равил.
— На мен? Да ми се е сторило? — Селиверстов се удари в гърдите. — В авиацията ме смятаха за най-реалистично мислещия и разумен пилот! Дори и сънищата ми са свързани с действителността, без фантазии! А сега мога честно да кажа, че видях живите очи на Защитника на Тибет.
— Ясно! От височината е! Високопланинска болест, предизвикана от липсата на кислород във въздуха. Тя често е съпроводена с халюцинации — скептично заяви Рафаел.
— Аз да халюцинирам? — скочи срещу него Селиверстов. — Аз като домакин на експедицията мисля само за манджата! Прагматик съм, разбираш ли, прагматик! Не си падам по халюцинациите и фантазиите! А по време на походите и експедициите толкова пъти съм усещал симптомите на високопланинската еуфория, но никога не съм имал халюцинации! Повтарям — видях в небето огромни, необикновени, блестящи очи, които неизвестно защо нарекох очите на Защитника на Тибет!
Докато слушах спора им, осъзнах, че Селиверстов казва истината. Не се съмнявах в думите му. А и физически той беше толкова силен, че високопланинската еуфория едва ли би могла да му окаже халюциногенно въздействие.
Разпитахме и шерпа Тату.
— Видял е очите на мъдростта. Понякога те се появяват на тукашното небе — заяви той така, сякаш говореше за най-банален факт.
— Какво представляват очите на мъдростта?
— Шамбала е обител на мъдреците — уклончиво отвърна Тату. Давах си сметка, че може би Сергей е видял мираж. Но мираж с формата на необикновени очи — това вече беше невероятно! Ако от предположенията си изключим миража, оставаха ни само мистичните варианти. А колко мистични разкази, непобиращи се в човешкото съзнание, бяхме чули от ламите!
Имаме ли право да не вярваме на Елена Блаватская, Николай и Елена Рьорих, на другите учени с езотерични възгледи?
А тибетските народни предания и легенди!
Изглеждаше така, сякаш бяхме пресекли границата на загадъчната Шамбала. И на тази територия, където под земята сигурно се разполагаха прекрасните градове на многоликото общество на Най-добрите сред най-добрите, можеше да се очакват чудеса. С други думи, на строг научен език, бихме могли да очакваме появата на необясними явления, възникващи от присъствието на свръхвисоката цивилизация, която има други мисловни и енергийни подходи към земния живот.