Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
В този миг още не знаех, че след обработването на материалите от експедицията за Града на боговете неочаквано за самия себе си ще открия — на върха на свещената планина Кайлас има квадратна площадка, подобна на тази върху великата Хеопсова пирамида. Тя може да бъде възприемана като площадка за кацане на древен кораб, който навярно е докарал там (да си спомним крилатия кон Лунг-та!) чудотворния камък Шантамани, изпускащ в определени моменти невероятното по сила сияние.
Усещах как тънката нишка тъга, проникваща все по-надълбоко в душата ми, сякаш намекваше за моята умствена непълноценност, а грандиозността на думата тайна пулсираше в главата ми.
Приближих се към колата и казах на Селиверстов:
— Ти си щастливец — видя очите на онзи, който тук, в Тибет, е клонирал, отгледал, защитил и продължава да защитава човека, възникнал след Всемирния потоп и станал родоначалник на цялото човечество.
В края на същия ден стигнахме до Кайлас.
Свещената планина бе забулена в облаци.
За да не губим време, решихме първо да изследваме дяволското езеро. Колко ни бяха разказвали за него, за тайнствените мистични змии и водата, от която се умирало!
Още не знаех, че утре дяволското езеро ще се опита да ни погуби.
ДЯВОЛСКОТО ЕЗЕРО
— Дяволското езеро, наречено Ракшас, не се вижда оттук — отговори на въпроса ми монахът от малкия манастир Чу-Гомба, с когото „шофьорът“ Лан-Вин-Е ми разреши да поговоря половин час. — Трябва да тръгнете натам и зад хълма ще го видите. Не се приближавайте обаче до брега — пясъкът може да хлътне и да погълне колата.
— Добре.
— Ако от него се насочите на изток — продължи монахът — и пресечете падината, която е широка около 5 километра, ще стигнете до свещеното езеро Манасаровар. Там винаги е спокойно.
— Значи езерото Ракшас винаги е бурно, а Манасаровар е спокойно? И защо е така — нали двете не са разделени от планински хребет?
— Над Ракшас дяволът размества въздушните пластове, а над Манасаровар добрите богове ги укротяват — поясни монахът.
— Глупости — прошепна Рафаел.
— Почакай! Кажете — обърнах се пак към монаха, — а защо дяволът размества въздуха над Ракшас?
— Защото го е яд, че наблизо се е появило свещеното езеро Манасаровар.
— Да не би някога да не го е имало?
Легендата за дяволското езеро
— Според легендата, записана в тибетските текстове — започна монахът, — езерото Манасаровар се е появило преди 2300 години, а езерото Ракшас е съществувало по-отдавна.
— Как така?
— Ще ви обясня. Навремето Тибет е бил управляван от Бога на дяволите. Той седял върху Кайлас, а жена му — недалеч оттук, ей там — монахът посочи на северозапад.
— Жена му е сядала на мястото, което наричат „Мястото на гладния дявол“?
— Наистина понякога го наричат така. Веднъж Богът на дяволите протегнал от Кайлас, върху който седял, крака си и стъпил с него на Земята. Така се образувало езерото Ракшас, на което той предал дяволската си сила. То е следа от крака на Бога на дяволите.
— Все пак защо там винаги бушуват бури?
— Всички богове владеят силата на петте елемента. Когато Богът на дяволите бил победен, главният Бог, комуто всички се подчиняват, от петте елемента — огън, вода, земя, вятър и човек, му оставил само вятъра и водата. Те притежават дяволска сила само в границите на езерото Ракшас, никъде другаде.
— А не е ли опасно, нали хората могат да вземат вода от езерото, да отровят с нея други хора?
— Нали ви казах — монахът повдигна вежди в недоумение, — че водата и вятърът притежават дяволска сила само в пределите на Ракшас. Извън езерото добрите богове ги неутрализират. Ненапразно над Манасаровар винаги е спокойно — добрите богове не допускат там дяволския вятър.
Замислих се. Вече имах навика да водя напълно сериозни разговори на мистични теми, макар че от гледна точка на учения хирург те изглеждаха, меко казано, странни. Но вече знаех, че зад приказните митове винаги се крие и частица истина, че нерядко стоят реални и конкретни факти, отразяващи далечния спомен за отминалите хилядолетия. Може би в бъдеще те ще се сбъднат, може би наистина миналото и бъдещето са неотделими, а митовете, стигнали до нас от далечното минало, всъщност се отнасят за далечното бъдеще. Та нали животът се развива по спирала.
— Колко години е властвал Богът на дяволите над Кайлас?
— Не зная точно — смути се монахът. — Казват, че когато Големите хора в Тибет заслизали под земята, тогава се появил и той, после използвал тантрическата сила на великия Кайлас и чрез нея сътворил много злини по света. Та нали Кайлас е центърът на Земята!