Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Защо само веднъж? — разочаровано възкликнах аз.
— Ами така — вдигна рамене немецът, — бях ошашавен от явлението. Пък и думите — Защитник на Тибет, кънтяха в главата ми като чук.
Разбрахме се да ни изпрати снимка в Русия. Той изпълни обещанието си.
После аз направих няколко скици в дневника и се заех да съпоставям току-що получените сведения с картата на местността.
— Значи сиянието е започнало ето там, откъм запад? — попитах немците, като повдигнах глава от картата.
— Да, да… — отвърнаха вкупом те.
— А знаете ли какво се намира там?
— Какво?
— Приблизително на 80 километра оттук е свещената планина Кайлас. Значи сиянието от западната посока е излизало от нея. То по-ярко ли беше от източното?
— Като че ли по-ярко — неуверено промълви фрау Ерика.
Тогава им разказах историята за легендарния камък Шантамани, описан от Николай Рьорих. Докато е бил в Индия, нощем той неведнъж е виждал пламъци и светлинни ивици по цялото небе. Това не са били нито сияния, нито електрически заряди. Ламите му обяснили, че източникът на светлината е чудотворният камък Шантамани, който се намирал върху „кулата на Шамбала“. Когато той искрял, „кулата на Шамбала“ изпускала лъчи.
Казват, че чудотворният камък Шантамани бил донесен на Земята от крилатия кон Лунг-та и притежавал „вътрешен огън“, който въздействал благотворно върху хората, като насочвал мислите им към нещо възвишено. Камъкът имал няколко отломъка, които са в неведома връзка с него. Единият е описан подробно — блестящ, с големината на орех и с гравирани четири йероглифа, все още неразчетени от специалистите. Преданията гласят, че мнозина владетели от Азия и Европа са го притежавали и той им е помагал в управлението и държавните дела.
Легендата направи силно впечатление на немците, още повече че фамилията Рьорих им се стори близка и позната.
— Може да се предположи — продължих аз, — че точно свещената планина Кайлас е „кулата на Шамбала“, че на върха й се намира основният камък Шантамани, че именно той е предизвикал загадъчното сияние, видяно от вас откъм запад. Възможно е източното сияние да е от отломък на Шантамани, намиращ се на около 80 километра на изток оттук.
Оставих момчетата да обсъждат с немците чудесата на Тибет и Кайлас и се отделих насаме с мислите си. Нямах причини да не вярвам на немските поклонници, но изказаното от мен предположение за легендарния камък звучеше твърде мистично.
Дали пък не е било своеобразна дъга?
Няколко аргумента оспорваха този вариант. Едва ли някой е виждал дъга от едната част на хоризонта до другата — по принцип тя е локално явление. Освен това от едно място не излизат няколко дъги под формата на ветрило. А и в нея няма бял цвят, който, както е известно, се разлага в червен, оранжев, жълт, зелен, небесносин, син и виолетов. И вариантът за необикновен слънчев залез не издържаше — сиянието е започнало от изток.
Изглежда в Тибет наистина ставаха необясними явления, които не се побират в нашето съзнание. А Шамбала незримо присъстваше тук и ни демонстрираше, че знаем все още твърде малко, че пред нас лежи огромен пласт тайни, който ще трябва дълго и неуморимо да разравяме, за да вървим по предопределения от Бога прогрес. Ние, съвременните учени, неизвестно защо непременно се опитваме да достигнем до разбираемо за всички обяснение за необяснимите явления дори ако обяснението изглежда глупаво и наивно. И неизвестно защо непременно се страхуваме да произнесем думата тайна или загадка, правейки се на всезнаещи, макар да разбираме, че предназначението на учения е тъкмо в това — да разравя затрупаните тайни и че на света има тайни, които едва ли ще бъдат разкрити утре.
Стоях близо до колата с наведена глава и все по-ясно разбирах, че разгадаването на това легендарно и невидимо Божие творение още дълго ще бъде на нивото на предположенията и хипотезите, докато самата Шамбала не прояви желание за контакт с човечеството. А то най-сетне ще е осъзнало смисъла на великите понятия Доброта и Любов, съдържащи огромна духовна и физическа енергия.
Стоях и ми се искаше да вярвам, че скоро пред очите ни ще се изправи главният предвестник на Шамбала — Градът на боговете.
Не можех дори да си представя, че скоро ще разберем — Градът на боговете вече е изпълнил своята мисия, като е създал новия земен човек, и сега е сякаш мъртъв, докато основният живот в Шамбала кипи под него. Тази мисъл неведнъж ще се връща при мен след края на експедицията и все по-силно ще се затвърждава мнението ми за това, че подземната цивилизация наистина съществува и ни ръководи в кризисни моменти, че именно тя е създала Града на боговете като матрица, за да задейства нова, конкурираща ни линия на живот.