Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
— Кой знае, може би този период е съвпаднал с разцвета на тъмните сили над планетата. Ако можехме да проследим историята… — промърморих под носа си.
— Кайлас притежава много голяма сила, огромна… — монахът, премръзнал от студения пронизващ вятър като че ли се изправи. — Оттук Кайлас се вижда ясно, но днес има облаци.
— А какво е станало преди 2300 години?
— Събрали се добри богове и влезли в схватка с Бога на дяволите, който седял върху Кайлас. Борбата продължила дълго. Те победили Бога на дяволите. Никъде не останала дяволска сила, освен в езерото Ракшас. Всъщност там останал само синът на дявола на име Симбу-Тсо. Точно той размества въздуха и мъти водата.
— Бих искал да ви попитам…
— Само да ви кажа — прекъсна ме монахът. — След победата на добрите богове Кайлас засиял в небесносиньо, синьо и бяло. Светело и мястото, където седяла жената на Бога на дяволите.
— Мястото на гладния дявол?
— Да — монахът ме погледна внимателно.
— А на изток… — попитах аз, спомняйки си разказа на немските поклонници за необикновеното сияние.
— Не си спомням точно — монахът се замисли, — май също е светело.
— Не сте ли чувал за камъка Шантамани, който на тибетски се нарича Норбу-Ринпоче. Казват, че основният камък се намира на върха на Кайлас, а другите два отломъка от него са в Мястото на гладния дявол и малко по на изток. Според легендата Шантамани излъчва невероятно по силата си сияние.
— Известно ми е — монахът пак ме погледна внимателно, — че камъкът Норбу-Ринпоче е занесен на върха на Кайлас от Тиуку То-че — главния от двайсет и осемте добри богове. С негова помощ те са победили Бога на дяволите. А за отломъците не зная нищо.
— Какъв е бил Тиуку Точе?
— О-о! Бил е изключително необикновен. Имал е три лица, на всяко от тях — по три очи, имал е шестнайсет ръце, по осем от всяка страна, и четири крака. Точно той е предизвикал сиянието на Кайлас след победата над Бога на дяволите. После оставил в Тибет богочовека на име Ахад (на тибетски — Ияладжум), който отново започнал да организира държавата на йогите. Тогава се появил великият Миларепа. Ахад искал йогите отново да използват тантрическата сила на свещения Кайлас, но…
— Държавата на йогите не е ли била възстановена?
— Постепенно е угаснала. А на нас, тибетците, ни е трудно да живеем без йогите. Ние виждаме Кайлас, но не можем да използваме тантрическата сила.
— Завчера видяхте ли необикновено сияние?
— Да. Аз се молих, обърнат към него.
— Какво означава то?
— Означава, че добрият бог Тиуку Точе се е върнал.
Замълчах, не знаех какво да кажа.
— А как се е появило свещеното езеро Манасаровар?
— След победата над Бога на дяволите, добрият бог Тиуку Точе стъпил с крак на земята и на това място изникнало свещеното езеро. То противодейства на дяволското…
Лан-Вин-Е ме докосна по лакътя, подсказвайки, че разговорът трябва да приключи.
— Една минута още… А в Мястото на гладния дявол има ли вкаменили се хора?
Монахът ме погледна с широко разтворени очи. Силният вятър развяваше дрехата му. Лан-Вин-Е отново ме побутна.
Взехме лодката и оборудването. Насочихме се към джипа, за да продължим към дяволското езеро.
— Този вятър не е ли дяволски? — попитах за последно монаха, който вървеше зад нас.
— Не, не е. Това е добър вятър. Чак на дяволското езеро ще е зъл.
Щом се натоварихме, отново се обърнах към него:
— Как се казвате?
— Тленнурпу — извика той.
Разбирах, че непременно трябва да поговорим още веднъж за Мястото на гладния дявол.
А сега ни очакваше дяволското езеро.
Дяволското езеро
— Спри, да те вземат мътните! Не завивай! Донт търн! — завиках, смесвайки езиците, когато Лан-Вин-Е сви към брега на Ракшас. Предните колела на джипа забуксуваха и затънаха в пясъка.
— Тату, преведи му да спре и да не се приближава към брега. Ще отидем пеш. Остава ни не повече от половин километър.
Над дяволското езеро наистина се вихреше силна буря. Тъмносините вълни с грохот заливаха брега. Студеният пронизващ вятър упорито отмяташе нахлупените върху главите ни качулки.
— Ама че отвратителен вятър! — изхриптя Селиверстов, измъквайки лодката от калъфа.
— Да не влизаме, а? Все пак това е дяволското езеро — дръпна ме за ръката Юсупов, опитвайки се да надвика грохота на вълните.
— Няма как, Рафаел, край брега водата е смесена с пясък заради силното вълнение. Трябва да навлезем навътре и да вземем вода за пробите. Няма да е лесно, но не виждам друг начин — заявих аз, приготвяйки двайсет специални шишета и уреда за вземане на вода.