Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Това са най-древните космологични проблеми, които от незапомнени времена са били поставени под формата на гатанки и разрешавали под формата на митове. От чудатите представи на различните митически космологии, например представата на Питагор за 183 свята, лежащи един до друг във формата на правоъгълен триъгълник212, постепенно се появяват логическите спекулации за облика на цялата Вселена.

Изглежда, агоналният момент на древната философия се изразява най-вече в склонността на древните философи да виждат във всемирните процеси една вечна борба на първични противоположности, заложени в същността на всички неща подобно на китайските противоположности Ян и Ин.

За Хераклит борбата е представлявала „бащата на всичките неща“. Емпедокъл установява две начала, които ръководят процесите в света от самото му начало и завинаги. Това са φιλία (филия) — обич, и νεΐκος (нейкос) — вражда. Вероятно не е случайно, че ранните философи са били склонни да дават антитетични обяснения на всичко съществуващо, които съответстват на антитетичния и агонален строеж на ранното общество. От древни времена човек е свикнал да счита всичко за дуализъм между две противоположности, подчинени на една борба. Още Хезиод познава добрата Ерида — благотворната кавга, наред с пагубната.

Оттук и представата, според която вечната борба на всичко съществуващо, борбата на фюсис, се схваща като правна борба. И така пак стигаме до игровия характер на древната култура. Вечната борба в природата е следователно борба пред съд. Според Вернер Йегер213 понятията космос, дике и тизис (последното означава възмездие, наказание) са взети от правната област, към която първоначално са принадлежали, и след това са били пренесени върху световните процеси, за да могат да бъдат изразени и разбрани с термините от съдебната процедура. По същия начин αίτια (айтия) първоначално е означавала правна вина, преди да стане общоприет термин за понятието природна причинност. Анаксимандър е бил този, който е формулирал тази мисъл, но за съжаление неговата формулировка е запазена само във фрагмент.214 „Обаче оттам, откъдето нещата произлизат (има се предвид безкрайността), там те и неизбежно свършват. Понеже е трябвало те взаимно да се покаят и изкупят неправдата според това, както го изискваше времето.“215 Това изискване не е изцяло ясно. Във всеки случай то се отнася до една представа, в която самият Космос трябва да търси опрощение за извършена неправда. Какъвто и да е бил точният смисъл на това изказване, несъмнено в него се съдържа една много дълбока мисъл, напомняща християнските представи. Задаваме си въпроса, дали тази представа се основава наистина на идеята за държавен строй и правов ред, за което свидетелства гръцката държава-град, или става въпрос за много по-стара наслойка от правни понятия? Не е ли това древната концепция за право и възмездие, спомената преди, в която правните норми се намират още в сферата на хвърляне на жребий, взаимно преборване, или, накратко казано, когато правната борба е била още свещена игра? В един от фрагментите на Емпедокъл се говори за стихийната борба на елементите, което е осъществяване на времето и което от самото начало е свързано с „голяма клетва“216. Вероятно е невъзможно да разберем изцяло значението на този мистичен образ. Ясно е само това, че мисълта на философа пророк пребивава в сферата на борба за право, сфера, която, както вече установихме, е важна база за примитивния културен и мисловен живот.