Кинжалът на Медичите [bg]

Изведнъж думите на художника грейнаха в мисълта ми. Видях широкия почерк на Джини на превода на записките на Леонардо. „Навън и навътре назад и напред от единия в другия истината на миналото ще поведе мъдрия към кинжала.“ Навън, после навътре. Навън и навътре. Пръстите на Мона разтриваха слепоочията ми. В кръгове, напред и назад. Ето ме пред катинара с шифър по пътя към къщата на Младоликия Нелсън, където видях белокосия Леонардо коленичил да задейства комбинацията. Когато докоснах катинара, събудих нещо повече от училищни спомени. Тогава не знаех какво. Сега — да.

— Кръговете се въртят.

Устните на Мона се разтегнаха в широка усмивка.

— Разбира се — уверено отвърна тя.

Бързо маркира една страница с Х, отпечатана също върху прозрачна плака, и ми я подаде заедно с кабарче с пластмасов връх.

Навън, после навътре.

Грабнах два прозрачни отпечатъка от първия кръг на окръжност 1 — най-голямата, и на 10 — най-малката, но с големината на 2, за да може да се допре до 1. Поставяйки плаката X върху тях, забих кабарчето в самия център и бавно завъртях 10. Мона се приведе, топлият й дъх облъхна ухото ми.

— Спри сега — ахна тя. — Виждаш ли?

Студът на откритието ме смрази като полярен вятър. Двата кръга пасваха. Свързваха се.

— О, боже мой! Но какво представляват?

— Знам какво са — отговори Мона. — Не са символи. Нито танцуващи човечета, а калиграфия! Азбука на Леонардо. Това е кръг от думи! Взе най-голямата и най-малката, 1 и 10. Как се сети да избереш именно тях?

— Ох… ще ти се стори смахнато, но не знам как инак да ти го обясня. Леонардо ми показа. Не твърдя, че съм чул гласа му. Би било лудост.

— Не и за мен. Но разбирам. Получил си информацията.

— Да.

— Колко го завъртя? Надали е произволно.

— Разбира се, че не. Говорим за Леонардо.

— Точно така. Всеки Кръг на истината се състои от десет окръжности.

— Именно, Мона! — извиках. — Десет окръжности, триста и шестдесет градуса. Една окръжност — тридесет и шест градуса. — Обзе ме силна възбуда, та чак пръстите ми затрепериха. — Какво следва при подреждането, ако ги редим една външна, една вътрешна?

— Ами едно, десет, две, девет, три, осем, четири, седем, пет, шест. Следващата ще бъде номер две, в третата поред големина.

Разрових прозрачните плаки, докато я намерих, боднах кабарчето в центъра и я завъртях по часовниковата стрелка на тридесет и шест градуса оттам, където бе спряла първата. Знаците се подредиха с останалите. Преглътнах с усилие сякаш адамовата ми ябълка се издигна и смъкна като петролна сонда.

Мона седна до мен, на сбръчканото й лице се изписа интерес.

— Леонардо е написал послание, нарязал го е на хоризонтални ивици, подредил ги е в кръг и ги е завъртял.