![Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/4/kinzhalt-na-medichite-bg-download.jpg)
Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
Извика на Поп:
— Родни Норкрос, докарай си старите кокали тук. Ужасно много изпускаш!
Чух как стълбите изскърцаха под тежестта на Поп, докато ровех из плаките, за да намеря четвъртата по големина окръжност 9. Прикрепих я към останалите, завъртях я на нови тридесет и шест градуса. Пасна!
Поп влезе в стаята с табла със сандвичи. Запях мелодията на „Ла Кукарача“ с думите „Аз съм гений, аз съм гений, най-страхотният съм пич. Аз съм гений, аз съм гений и проблеми нямам хич!“.
Поп и Мона се засмяха, докато приготвях петата по големина окръжност 3 с потна ръка и я завъртях на тридесет и шест градуса спрямо четвъртата, или общо на сто четиридесет и четири. Отново изпях малката си песничка. Поп грабна Мона и я завъртя в танц.
Справях се. Получаваше се.
Поставих на шесто място осмия кръг, нагласих, завъртях до сто и осемдесет градуса и… нищо. Размърдах го напред-назад. Пак нищо.
Поп и Мона спряха да танцуват.
— Имам само горната половина от думите — оплаках се аз, напълно съкрушен. От колко високо паднах! От Еверест до Марианските дълбини със скоростта на глупостта.
Мона взе бележника и зачете:
— Едно-десет-две-девет-три образуват горната част на ивицата. Опитай същото и с втория кръг.
Паснаха както предишните.
— Дявол да го вземе — ревна Поп — намери външните половини на двете. Добра работа. Сега ти остава да намериш вътрешните.
Замислих се.
— Вътрешната част на първия кръг трябва да бъде осем, четири, седем, пет, шест, но номер осем не прилепва. Очевидно се свързват по различен начин. Какъв обаче?
— Реб — обърна се към мен Мона — за какво си помисли, когато те накарах да затвориш очи?
— За комбинация на катинар.
— Върни се на същото. Кажи на глас какво виждаш, всеки образ, който долавяш.
Затворих очи и се понесох.
Нагоре и надолу, в светлина и мрак, във висини и дълбини. Щастие и тъга, усилие и почивка, мъж и жена, екстаз и раздяла.
Антонимите валяха като дъжд. Съзнанието ми се върна към затворения с верига път към апартамента на Младоликия Нелсън, когато отворих катинара.
— Дясно, ляво, дясно, дръпвам, готово — промълвих. Дясно, ляво, дясно. Леонардо бе писал: „назад и напред от единия в другия“.
Отворих очи.
— Назад и напред. Това е! Окръжност номер осем от първия кръг, Мона. Нужна ми е в шести размер.
Тя бързо ми го подаде.
Назад и напред.
Поставих го върху петте плаки, но този път го завъртях обратно на часовниковата стрелка. Нищо.
— Греша — изпъшках, а унинието ме заливаше на талази. — Не мога да се справя. Не съм храбрият пътешественик. Нищо не съм.
— Тихо — прекъсна ме Мона и коленичи до мен. — Каза още от единия в другия.
Това бяха словата на Леонардо. Разбира се! Така трябва да бъде. От единия кръг в другия.
Грабнах окръжност 8 от втория Кръг на истината и го прикрепих към готовите плаки на първия. Завъртях го обратно на часовниковата стрелка и го нагласих. Окръжността пасна на другите! Бързо поставих окръжности 4-7-5-6 от Кръг две в Кръг едно, завъртайки ги обратно на часовниковата стрелка. Всичките се свързаха. В ръцете ми бе кръг с думи на Леонардо.
Някъде отдалеч дочух Поп да възкликва:
— Дяволите да го вземат!
Но вече не бях в стаята. Вървях по пътеката с Леонардо. Ние бяхме танцуващите хора. Повторих същото и с Кръг две. Вътрешните окръжности на Кръг едно, завъртени обратно на часовниковата стрелка, паснаха с външните окръжности на Кръг две.
Пред мен бе второто цялостно изречение.
Бях успял! Две изречения на Леонардо, написани отзад напред на две отделни страници от отделни бележници. Два кръга, 720 градуса, навън и навътре, назад и напред от единия кръг в другия. Сложната мисъл на Леонардо, изумителният му интелект в действие! Пътека от двадесетте кръга. Пътят към Кинжала на Медичите.
— Аз съм храбрият пътешественик.
— Но какво означават? — попита Поп.
— Щом разбера, ще ти кажа. Джини… — промълвих аз и изведнъж цялото ми съзнание бе обсебено от нея.
Поп възкликна:
— Проклет да съм, къде ми е умът? Току-що говорих с Мери от мотела. Съобщи ми, че получила необяснимо обаждане от някаква дама, която не казала нищо друго, освен „Предайте на Поп А. Ф. Б. Б.“. Сторило й се, че се обажда от телефонна кабина. Нещо да ти подсказва?