Кинжалът на Медичите [bg]

Когато дойдох в съзнание, седях на метален стол, тапициран с кожа, пред камината във всекидневната на Арчи. Чудесно накладен огън пращеше в нея. Когато горещината достигна малък въздушен джоб в една от цепениците, се разнесе пукот и рой искри литнаха към стъклената врата пред огнището. Звукът отекна в главата ми като увертюрата на „1812“24. Силна болка избухна като снаряд близо до лявото ми око и се разпространи към появилата се солидна цицина зад ухото.

Отдясно познат гърлен женски глас прошепна:

— Реб!

Почувствах утеха, сякаш ме обгърна пухкаво одеяло.

Болезнено обърнах глава. Само на метър от мен Джини седеше на също такъв стол.

Ръка с безупречен маникюр докосна рамото й. В отговор тя потръпна.

— Видя ли, скъпа? — обади се заплашителен глас. — Казах ти, че ще дойде.

Очите ми се плъзнаха по черния ръкав от ярешка кожа чак до рамото, яката и татуировката на змия. Влечугото като че се извиваше при всеки удар на сънната артерия.

Вдигнах поглед, за да видя ъгловатата брадичка, подигравателната уста и върха на римския нос, после две черни очи отговориха на погледа ми.

— Подпалвачо — приветства ме Теци, сякаш бях отдавна изгубен приятел — срещаме се отново, и то на твърда земя.

Гръбначният ми стълб завибрира от звуковите вълни и аз напълно дойдох на себе си. Загледах Ноло Теци, лицето му на социопат, сякаш нарисувано от Пикасо.

Призраците в паметта ми изскочиха от скривалищата си, протегнаха към мен дългите си ръце — пожарът, писъците, падащият таван. Водните кончета от вратовръзката на лекаря отстъпиха пред изпречилото се на пътя им влечуго. Устремих се напред, но китките и глезените ми бяха здраво овързани с яко въже.

Теци се засмя като дете психопат, което къса крилцата на муха. Джини не беше вързана. Тя се завъртя към мен, но той силно натисна рамото й.

Събрах сили, поех дълбоко дъх през носа и бавно го издишах.

— Къде е Арчи? — попитах.

— В момента подремва — отговори Теци. — Голяма работа е. Даде сериозен отпор на хората ми. Беше отлична тренировка. Между другото, какво стана с моя човек от алеята за коли? Смятам, че си му счупил китката. В кухнята е, слага си лед. Не те харесва колкото мен. Хей, Джоко — провикна се той — Подпалвача да не ти обърка сметките?

Откъм кухнята долетя гневен глас:

— Ще му счупя врата, господин Теци, само ми дайте минутка.

Джини ахна. Ноло пак впи пръсти в рамото й и завъртя глава към вратата.

— Тихо, Джоко. Притесняваш госпожица Джанели.

Забелязах отражението на пламтящия огън върху излъсканите обувки на Теци. Той също ги погледна.

— Знам, Подпалвачо, на работниците са евтини. На швабите и жабарите също не струват. Защото са невежи. — Отново извика по посока на Джоко. — Ти си нечувано глупав, нали?