![Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/4/kinzhalt-na-medichite-bg-download.jpg)
Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
— Исусе! — извиках аз и скокнах от стола си. — Как не! Арчи Ферис. Знам, че той стреля от гората.
— Кой, по дяволите, е Арчи Ферис? А, да, приятелят ти, твоят ангел хранител. И как тъй гласът му е като на някоя женска?
— Той я е прибрал. Слава Богу!
— Какво е Б. Б.? — попита Мона.
— Биг Беър — отговорих й с облекчение. — Арчи Ферис Биг Беър. Защо, мътните го взели, са били целия път до Биг Беър?
— А коя е Джини?
Устните ми се разтегнаха в усмивка. Усмивка на надеждата. Сияйна като диаманта със същото име.
— Твоята искрица — позна Мона.
Кимнах.
— Бих казала, че е време да тръгваш — обърна се тя към мен, докато прибираше плаките в една кутия. Подаде ми я заедно с автентичните бележки и ме попита искам ли да нареди завършените Кръгове на компютъра.
— Няма време — отговорих аз. — Само съхрани файловете на резервен диск. — Освен това — допълних, посочвайки към кутията — нали имам тези.
Мона направи копие на файловете и ми даде диска. Взех я в прегръдките си. Напомни ми, че в завещанието й още фигурира да ме уведомят, когато умре.
— Задраскай го — помолих я. Тя притисна буза до моята. — Благодаря ти, Мона!
Обърнах се към Поп:
— Към апартамента на Младоликия Нелсън. Давай газ.
Оставихме Мона на верандата. Беше обхванала косата си с една ръка, за да не я разрошва бризът, и ни махаше с другата. Поп ми намигна и заяви, че ще бъде проява на неблагодарност от негова страна, ако по-късно не се върне и не покаже личната си признателност за стореното от нея.
По пътя към Литъл Ривър ми хрумна, че нямам адреса на Арчи в Биг Беър, нито телефона на хижата му. Нямаше съобщение, което да ме насочи; Арчи бе прекалено умен, за да остави такова. Номерът на мобилния му телефон бе в колата ми. Единствено можех да тръгна към Биг Беър и да се надявам, че го е взел със себе си. В най-лошия случай някой би могъл да ме упъти към хижата му.
Поне Джини бе в безопасност.
В апартамента на Младоликия Нелсън набързо си събрах нещата. Извадих петдесет хиляди долара от торбата и се опитах да ги дам насила на Поп заради щетите, но той не ги прие. Прибрах парите в багажника на ягуара и преди да се кача в колата вдигнах поглед към стареца. В очите му имаше сълзи.
Изпитах благодарност и също се просълзих. Поп протегна ръце към мен. Стъпките ми изхрущяха по чакъла и го прегърнах. Потупа ме точно по шевовете.
После извади носната си кърпа и така гръмовно си изсекна носа, че нищо чудно да е подплашил птиците в околността.
— Дано имаш повече късмет от Младоликия. Ако нямаш къде да идеш, това място ще те чака.
15
Върнах се по обраслия с треволяци път, отключих веригата и целунах катинара с комбинацията. Качих се на магистралата и спрях на първата бензиностанция да напълня резервоара. Позвъних на мобилния на Арчи, но не можах да се свържа.
Пришпорих колата по шосе 128, после по 101 е най-високата скорост, която благоразумието позволяваше, всяка частица от мен жадуваше да се понесе като ураган, помитайки в своя бяг пощенски кутии и въжета с пране.
Планетата бавно посрещаше деня. Прелетях през Сан Франциско и Сан Хосе, спуснах се по шосе 101 до магистрала 5, мъчех се да превъзмогна неизбежните последствия на умствена и физическа преумора. Когато очите ми натежаха, мислите ми се понесоха като южния вятър. Благородна цел, Поп и Мона, Кръговете на истината, Джини и Арчи, Биг Беър, къдрава коса, Фред Астер, елегантност.
Изведнъж колата се раздруса и аз се разсъних. Бях пресякъл банкета и се носех по нанадолнището на каньон със сто и двадесет километра в час. Завъртях волана, надявайки се да променя посоката, без колата да поднесе, но се движех прекалено бързо, ъгълът бе твърде остър и губех управление.
Оставаше една възможност. Рязко завих надясно и дръпнах ръчната спирачка, блокирайки задните колела, с което накарах ягуара да се завърти. Докато колата бе наполовина обърната в противоположна посока, настъпих газта. Гумите изпушиха. Около мен се разхвърчаха пръст и чакъл, докато мощният двигател превъзмогваше инерцията, дърпаща го назад.
Не се пукайте, молех се на гумите, докато пълзях нагоре към банкета, каучукът свиреше, а моторът ревеше. Изминаха три секунди на отчаяна борба и ягуарът преодоля наклона.
Останах неподвижен на седалката, а миризмата на изгоряла гума нахлуваше през прозореца. Сърцето ми биеше като ковашки чук. Посегнах към ключа, ръката ми трепереше. Пак бях летял, на петдесет сантиметра от земята.