Кинжалът на Медичите [bg]

— По дяволите, виж ти, Холмс и Уотсън! — възкликна той. — Заповядайте!

И двамата куцахме като Йода. Настани ни на канапето и се втренчи в нас, сякаш сме духове, появили се от вълшебната лампа на Аладин. Отвърнахме на погледа му, още напрегнати от пътуването, опиянени от мястото и от тишината на нощта.

Поп излезе от стаята, след няколко минути отново се появи с кръгъл дървен поднос с четири керамични чаши, от които се виеше пара от чай с дъх на мандарина. И Мона влезе в стаята с дълъг син халат и по чехли, а лицето й бе сбръчкано от съня. Не каза нищо, просто седна на крайчеца на фотьойла на Поп.

Той бутна назад шапчицата си.

При все че бе убийствено късно или дяволски рано, трябваше да разкажем историята. Джини и аз я сглобихме част по част, заради тях и заради себе си. Поп и Мона слушаха с интерес, неговата глава бе килната на една страна, а нейната коса свободно се спускаше по реверите й. От време на време Поп викваше:

— И после какво?

Или:

— Мътните го взели!

Птиче чуруликане възвестяваше зората, когато свършихме.

Извадих Кинжала на Медичите и го подадох на Поп. Постави го на дланта си, любувайки се на красотата му. Предаде го на Мона, която го вдигна на светлината и го завъртя, докато не заблестя с цялото си великолепие.

И четиримата мълчаливо се любувахме на красотата на шедьовъра на Леонардо. Когато Мона ми върна кинжала, топлината на ръцете й се беше запазила по тайнствената сплав.