Кинжалът на Медичите [bg]

— Казах: „Поврага, мразя да хълцам“.

— Не — възразих, взирайки се в Кръговете на истината. Думите ти бяха „понички и планини“. Понички и планини…

— Нещо просветна в съзнанието ми и освети… какво?

— Да, да си го кажем, текилата си я бива — обади се Поп, като заваляше думите.

Посочих към Кръговете, вълнението ми нарастваше все повече, докато идеята добиваше ясни очертания.

— Представи си, че тези кръгове са наредени един върху друг, като разноцветни рингове от детска строителница, като понички, всяка от които е по-малка от предишната.

— Знам ги. Приличат на пишка с нанизани кръгчета.

— Работата е, че пластмасовите кръгове се нещо като загадка. Проста. За да я реши, детето трябва да ги нареди така, че да се докосват. Схващаш ли? Поничките… трябва да се допират. — Целият тръпнех от вълнение.

— Чакай малко — заговори той, опитвайки се да осмисли породеното от текилата прозрение. — Какво говориш?

— Виж — обърнах се към него и посочих страницата. — Навярно кръговете на Леонардо са части от една и съща окръжност, само че са отделени и смалени по размер, като всеки десет образуват един цялостен Кръг на истината, какъвто и да е той — шифър или нещо друго. За да можем да решим загадката, е нужно да уголемим всеки по-вътрешен кръг, докато всички се докоснат и образуват написано в окръжност послание. Две в нашия случай, понеже имаме две групи. Сигурен съм.

Поп изпусна въздишка с дъх на пуйка и текила.

— Може и да е така. Трудно е да преценя. Доста се наквасих. — Той затвори очи и отпусна назад старческата си глава. — Сутринта ще те заведа при Мона.

— Знаеш ли дали има скенер? — попитах.

Поп скръсти ръце на корема си.

— Всичко сканира тя, Холмс. Висок й е мерникът. Нали се среща с мен.