Дявол под прикритие

Камериерът му беше казал, че лорд и лейди Уестклиф закусват с херцога и херцогинята. Предполагайки, че Киър ще се присъедини към тях, Кълпепър беше му донесъл елегантно сутрешно сако и жилетка и панталони от сив вълнен плат на райета, които да облече. Киър го беше уверил категорично, че няма намерение да слиза за закуска. Щял да отиде към залива и щели да му трябват ежедневни дрехи и платнени обувки. Въпреки че старият камериер очевидно не хареса идеята, бе донесъл чист комплект дрехи след бръсненето.

Киър се чувстваше страхливец, докато се измъкваше от къщата, вместо да се изправи срещу Уестклиф, но нямаше намерение да се среща с тях и херцогинята наведнъж.

Може би трябва да не се показваш — беше предложила Мерит, — докато не сляза и не преценя ситуацията.

Киър реши, че това е добър план, предвид факта, че майката на Мерит току-що го беше хванала в леглото. Той каза на Мерит, че вероятно ще отиде до залива, тъй като времето беше меко, а и там нямаше да има никой друг.

Само да не беше толкова гладен.

Като въздъхна, той сложи една брезова цепеница в огъня. Тя потъна тежко в блясък от срутващи се разпалки, изпълвайки въздуха с дим и искри. През танцуващите пламъци той видя нечий силует да излиза от хлътналата пътека. Беше жена с черна пелерина. Тя спря, когато го видя, изглеждаше смутена да намери някой друг в залива.

Киър се изправи, пресегна се неловко да свали шапката си, преди да си спомни, че не носи такава.

Жената прекоси плажа към него с лека, енергична походка. Когато се приближи, той видя че е красива, с тежка тъмна коса, овално лице и весели кафяви очи. Тя беше висока, само че не с толкова щедра гръд, версия на Мерит, сякаш някой внимателно я беше разтегнал с петнайсетина сантиметра на север и на юг.

Лейди Уестклиф, помисли си той, обзет от смущение.

— Това сигнален огън ли е? — извика тя безгрижно с подчертано американски акцент. — Нуждаете ли се от спасение? — Тя имаше усмивката на Мерит — тази, която започваше с леко набръчкване на носа и правеше очите й скосени.

Безпокойството на Киър започна да избледнява.

— Да — каза той. — Но все още не съм сигурен от какво.

Тя понечи да отговори, но се спря внезапно, учуденият й поглед се спусна към краката му, после отново се върна нагоре.

— По дяволите!

Киър я погледна неразбиращо, никога не бе чувал такъв език от жена.

Лейди Уестклиф затвори уста.

— Много съжалявам. Просто изглеждате като…

— Знам — каза той с нотка на огорчение.

— Толкова приличате на него — продължи тя, все още смутена, — особено в неговия не чак толкова очарователен период, преди да се ожени за Еви. — Тя се намръщи. — Но това няма нищо общо с вас, разбира се.

Киър кимна, не знаеше как да отговори.

Разговорът се разпадна. И двамата стояха и обмисляха как да го върнат към живот.

— Милейди… Искахте да говорите с мен? — попита Киър.

— Всъщност, дойдох тук за да помисля на спокойствие. Не очаквах да заваря някого на плажа.

— Ще си тръгна — предложи той. — Ще ви запаля огън и…

— Не, моля ви, останете. — Тя направи пауза. — Всъщност, какво правите тук?

— Крия се.

Това я развесели.

— Не от мен, надявам се.

Смехът й напомняше толкова много на този на Мерит, че той усети как сърцето му се наклонява към нея като градина, търсеща слънце.

— Вие не сте единствената, която се опитвах да избегна.

— И аз ги избягвам.

— Искате ли да поседите край огъня с мен?

— Искам — кимна тя. — Да се престорим, че сме приключили с любезностите и да преминем направо към истинския разговор.