Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Трябва да отбележим, че когато швейцарският свещеник, работил в страната и века на Песталоци, нарекъл своя катехизис за деца Ratselbuchlein (книжка с гатанки — б.пр.), той не подозирал колко се е доближил до древните исторически корени.
Теологично-философските диспути чрез въпроси — от типа на диспута, воден от крал Менандър — водят законно до въпросите от научен характер, задавани в по-нови времена от монарсите на своите придворни учени или мъдреци от други краища. Ние познаваме въпросника на император Фридрих II Хохенщауфен към придворния астролог Майкъл Скот,207 както и редицата философски въпроси, зададени на мюсюлманския учен Ибн Сина от Мароко. Първият въпросник е забележителен за нас най-вече поради смесицата от космогонични, чисто природни и геологически въпроси, съдържащи се в него. Върху какво се опира земята? Колко камили има в света? По какъв начин седи Бог на трона си? Каква е разликата между прокълната човешка душа и „падналия ангел“? Земята плътна ли е, или е шуплеста? От какво е солена морската вода? Как стоят нещата с вятъра, духащ от много страни? Какво знаете за изригванията на вулканите и вулканичните изпарения? Защо душите на умрелите очевидно не проявяват желание да се завръщат на земята? и т.н. Следователно тук имаме примес от стари и нови мотиви.
„Сицилианските въпроси“ към Ибн Сина са по-строго философски от предишните, със скептичен характер, наподобяващи въпросите на Аристотел. Но все пак и те спадат към стария жанр. Младият арабски философ открито упреква императора: „Вие задавате глупави и недодялани въпроси, като сам си противоречите!“ В спокойния и скромен начин, по който императорът приема критиката, Хампе вижда „Фридрих човека“ и го оценява като такъв. Но Фридрих подобно на крал Менандър е знаел, че играта на въпроси и отговори се играе на равни начала — човек води дискусия, за да говори с Нагасена не като крал, а като мъдрец.
По-късно гърците съзират известна връзка между играта на гатанки и произхода на философията. Клеарх, ученик на Аристотел, в своя трактат върху поговорките развива и една теория за гатанките. В тази теория той свидетелства, че гатанката в минали времена е била предмет на философията: „По този начин (чрез гатанки — б.пр.) старите са доказвали своето умствено превъзходство (παίδεία)“. Това ясно представлява вид философски упражнения чрез гатанки, за което ставаше дума по-горе.208 Наистина не е трудно и няма защо да се търси много, за да направим връзка между старинните гатанки и първите гръцки философски произведения.
Тук няма да разглеждаме въпроса за това, доколко самата дума πρόβλημα (проблема) произхожда от философски — отговор на предизвикателство или на поставена задача. Сигурно е, че хората, търсещи мъдрост, от най-древни времена до софистите и реторите постъпват като типични борци. Те предизвикват своите съперници, засягат ги с остри критики, издигат своите идеи като единствено верни с цялата момчешка самоувереност на древния човек. Стилът и формата на ранните философски опити имат полемичен и агонален характер. Често се говори от първо лице. Зенон Елейски оборва своите противници с помощта на апории, т.е. той допуска верността на тяхното твърдение, след което, тръгвайки от това твърдение, извежда две противоречиви, взаимно изключващи се заключения, формата на тези апории много прилича на формата на гатанките. „Зенон пита: ако пространството е нещо, тогава в какво ще се намира то?“ „Гатанката“ не е трудна за решаване.209 За Хераклит природата и животът представляват griphos, гатанка. Самият той е човек, който отгатва гатанки.210 Изказванията на Емпедокъл често имат тон на митологични решения на гатанки, като освен това имат и поетична форма. Дивите, почти гротескови представи на Емпедокловото учение относно произхода на живите същества биха намерили място в някоя от древноиндийските брахмани с техните ужасяващи фантазии. „От нея израснаха много глави без шии, ръце блуждаеха наоколо сами без рамене, очи, извадени от челата, бродеха в кръг.“211 Ранните философи говорят на пророчески език, пълен с ентусиазъм. Тяхната абсолютна самоувереност граничи с тази на висш свещеник или мистагог. Техните задачи са били свързани с природно начало на нещата, αρχή (архе) — начало, φύσις, (фюсис) — природа.
207
Вж. Isis IV, 2, No. II, 1921; Harvard Historical Studies 27, 1924, K. Hampe, Kaiser Friedrich II als Fragesteller, Kultur — und Universalgeschichte (Festschrift Walter Goetz) p. §3-67.
208
C. Prantl, Geschichte der Logic im Abendlande, I p. 399.
209
Аристотел, Физика, IV, 3, 210 b, 22 sq. W. Capelle, Die Vorsokratiker, p. 172.
210
Jaeger, Paideia, p. 243 — 244.
211
Capelle, Vorsokratiker, p. 216. Поразително сходство на фантазия при Моргенщерн: „Ein Knie geht einsam durch die Welt…“ (Едно коляно върви самотно по света — б.пр.).