Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Но моята задача сега е да разказвам за последните си месеци работа като сестра. Разбира се, до края на май аз изобщо не подозирах, че това са последните ми месеци в болницата. Сестринството беше осмисляло професионалния ми живот в продължение на повече от 20 години до момента, когато започнах да следвам, но дори и след това то не загуби смисъл, просто вече не беше единственото ми професионално занимание. Може би това, че се докоснах до култура, така различна от българската, ми се отрази по някакъв начин. И макар че продължавах да работя като сестра, нещо вече не беше същото.
За пръв път филологът в мен се надигна възмутен и се опълчи срещу лекар с недопустима за сестра дързост преди близо две години, в началото на трети курс. Бяхме получили хуманитарна помощ — сини пластмасови контейнерчета, фабрично запълнени с хепаринизиран серум (слаб разтвор на хепарин във физиологичен серум). Те бяха снабдени с кратки инструкции върху опаковките, на които ясно пишеше както концентрацията на разтвора — 10 IU/ml, така и предназначението му — за промиване на катетри с цел поддържане на проходимостта им. Д-р Станчев, обаче, интерпретирал съвсем свободно английския надпис, помислил разтвора за чист хепарин и наредил да се накапва от него в епруветките при вземане на изследвания (по онова време имаше метод за изследване на уреята и креатинина, при който в епруветката се накапват 1–2 капки чист хепарин, преди да се вземе кръвта, за да не се съсири). Аз прочетох надписа и казах на колежките и на старшата, че това не е чист хепарин, но те ме изгледаха с недоверие.
— Д-р Станчев владее перфектно английски — каза старшата.
Тогава избухнах:
— Да, сигурно го владее перфектно! Но аз случайно съм трети курс английска филология и все нещо разбирам и аз, представете си!
Тяхната неубеденост идваше от факта, че бяха капали от този разтвор и вземали кръв напълно успешно — без да съсири.
— Добре — не се предавах аз. — А защо не опитате с хепаринизиран серум от нашия, може и с него да се получи? Просто не сте опитвали!
— Ние не можем да си правим експерименти. Както е наредил д-р Станчев, така ще работим — започна да ми се зъби старшата, иначе мека жена.
— Ами работете си точно както ви е наредил д-р Станчев, тогава — имитирах аз говора й. — И се благодарете, че не е направил обратната грешка — да вземе чист хепарин за хепаринизиран серум, че тогава щяхте да видите!
Последните ми думи вероятно са били предадени на лекарите, защото д-р Скорчева ме срещна в коридора и ме предупреди, че много съм си била позволявала. Тогава я попитах дали тя лично разбира написаните на английски инструкции. Тя се вбеси и записка нещо с тънкото си гласче, а и аз се ядосах много здраво, може би за пръв път в живота си се ядосвах така на лекар. На нея сигурно и досега й е неприятно, като си спомня как й казах:
— Учете чужди езици, че ще объркате някой болен! Или питайте, като не знаете!
В деня, когато сложих подписа си срещу инж. Фонев, в началото на март тази година, една колежка ми предаде, че д-р В. Фонев предупредил да не пускаме подписката, защото съм щяла да загазя. Тогава го възприех като директна заплаха и протестирах пред събралите се в битовката:
— Хич да не си въобразява, че може да ме уплаши! Нали всички сме се подписали!
После обаче се позамислих малко. Отидох при старшата и прочетох отново подписката на глас пред нея. Казах й за заплахите на д-р В. Фонев. Тя ме покани да поседна отстрани на бюрото й и се заговорихме. Попитах я какво мисли. И тя същото — че нищо не могат да ни направят, докато действаме заедно. Доц. К. Фонев също подкрепял подписката и питал защо още не е пусната.
— Подкрепя ли я? — попитах аз. — А защо не се подпише и той, като я подкрепя?
— Той е пуснал рапорт.