Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

Да беше се случил друг техник тази вечер, сигурно щеше да влезе и от вратата да каже нещо весело, после да дойде при мене и да попита какво е станало или да попита дали съм свършила с Богомил, за да пусне апарата на дезинфекция. И с болния можеше да се заговори, да го пита добре ли е, как е и болният да му посочи иглите и да каже, съсирих, ще стоя по-дълго тази вечер, защото д-р Скорчева каза да продължим диализата и т.н. Но аз си познавах мълчаливеца Никифор, ах, защо не го наблюдавах къде пипа?

Всички тези въпроси страшно ме бяха измъчвали през отминалите три дни и може би щяха да ме измъчват и до днес, ако следобеда на същия ден, само няколко часа след разговора с шефа в кабинета на секретарката, Форито не беше повторил същия невероятен номер. Той мълчаливо се опита да включи на дезинфекция апарат с болна на него, чакаща продължение на диализата си. Този път го направи пред трима свидетели: аз, сестра Атеш и д-р Скорчева! Случаят беше аналогичен на този през нощта на инцидента с Богомил. Една болна, Кадрие, получи много силни крампи и непрекъснато повръщане по средата на диализата. Д-р Скорчева дойде, нареди да прекратим временно диализата и тъкмо разговаряхме на висок глас именно за продължаване на диализата на Кадрие, щом само й поотминат болките от крампите, защото болната се превиваше на шезлонга и плачеше от болки, а и още имаше гадене (впрочем и крампите, и повръщането сигурно се дължаха на недобро техническо задаване на параметрите на апарата от „висококвалифицирания“ инж. Фонев, но това д-р Скорчева не обсъди с нас, сестрите), когато нашият човек влезе мълчаливо, мина покрай нас трите като покрай турски гробища, както се вика, и се запъти към апарата на болната. Нито думичка не промълви, вървеше с втренчен пред себе си поглед, както обикновено Тъкмо се накани да намушка щеката в дезинфектанта и трите почти едновременно му извикахме да не го прави. Той се сепна и се измъкна от залата — пак без нито дума! Все едно разигра действията си от петък, като за пред полицейски следовател. Невероятно, но факт! Д-р Скорчева силно се развълнува, обеща да докладва за този случай и каза, че трябва да се пусне рапорт. Извини ми се, да, точно тогава ми се извини, не беше по време на разговора с шефа. Бях напълно оневинена! Сега вече всички повярваха, че съм казала и написала истината! Старшата, като научи, се възмути с пълно право и ми каза, че решително застава на моя страна. След още няколко дни ми каза и това, че всички сестри са взели единодушно решение да направим подписка против инж. Фонев, защото действията му са „неадекватни“. Въодушевлението беше огромно. Всички само за него говореха. Стигнаха до най-дребните му кусури, а аз в това време се изживявах като герой на деня.