Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Преди беше по-добър лъжец — коментира Уестклиф, който вече започваше да изглежда загрижен. — Кой е този човек и какво е причинил на дъщеря ми? Още ли е тук?
Слава Богу, бяха прекъснати от гласа на Еви:
— Добро утро, милорд.
Изражението на Уестклиф се смекчи, когато Еви влезе в стаята, изглеждаше свежа и красива в роклята си с цвят на жълт нарцис.
— Каква приятна изненада да ви открия тук! — възкликна Еви сияеща. — Тя се изправи на пръсти, за да допре буза до неговата.
— Извини ме за натрапването, скъпа моя — каза Уестклиф и тъмните му очи се усмихнаха.
— Нищо подобно, ти си от семейството.
— Не очаквах да те заваря тук — коментира Уестклиф. — Върнала си се по-рано от Париж, ако паметта не ме лъже?
Еви се засмя.
— Паметта ти никога не те е подвеждала, милорд. Наистина се върнах по-рано.
— Как са сър Джордж и лейди Силвия? — попита Уестклиф.
— Устроили са се добре. — Еви щеше да каже повече, но Себастиан докосна леко лакътя й. Тя се обърна към него с въпросителен поглед.
— Лилиан е тук, скъпа — каза й той. — Търчи из къщата без надзор. — Той добави многозначително: — Отиде да търси Мерит.
Начинът, по който очите й се разшириха, показа ясно, че Еви разбира.
— Отивам да я намеря — предложи тя весело. — Ще закусим всички заедно.
Гласът на Лилиан се чу от прага:
— Превъзходна идея. Умирам от глад.
Тя се появи с елегантната си фигура в алена пътническа рокля и черна пелерина, с украсена с пера червена шапка на главата. Дори след раждането на шест деца Лилиан все още беше стройна и енергична, със същото приповдигнато настроение и уверена крачка, каквито имаше като млада.
Еви и Лилиан забързаха една към друга и се прегърнаха сърдечно. Те двете, заедно със сестрата на Лилиан — Дейзи Суифт, и жизнерадостната Анабел Хънт, се бяха сприятелили преди повече от трийсет години. По онова време и четирите бяха потиснати девойки, които подпираха стената на балната зала, докато всички останали танцуваха. Но вместо да се състезават за мъжко внимание, бяха сключили споразумение да си помагат.
И през годините се бяха защитавали и помагали една на друга отново и отново.
— Намери ли Мерит? — попита Уестклиф, когато Лилиан и Еви дойдоха до масата за закуска.
Лилиан отвърна весело, дори когато издайнически червени петна се разляха по скулите й.
— Да, беше в леглото. Спеше. Много дълбоко. Сама, разбира се. Скоро ще слезе.
Свети Боже, помисли си мрачно Себастиан. Беше сигурен, че тя е видяла Киър и Мерит. Без съмнение в някаква компрометираща ситуация.
Въпреки това, като отдадена и предана майка, Лилиан щеше да си държи устата затворена. Тя може и да критикуваше децата си насаме, но никога публично. Щеше да направи всичко възможно, за да ги защити.
— Току-що питах Кингстън — каза Уестклиф на Лилиан, — за бизнес клиента на Мерит, господин Макрей.
— Той още ли е тук? — попита прекалено невинно Лилиан.
— Всъщност, да — отвърна спокойно Себастиан. Той помогна на Еви да седне на масата, докато Уестклиф правеше същото за собствената си съпруга.
Когато Лилиан се отпусна в стола си, тя хвърли поглед на Себастиан, който казваше: Не ти остава да живееш още дълго. Той се направи, че не забелязва.
Уестклиф седна до Лилиан и подпря ръка на масата, барабанейки с пръсти.
— Защо Мерит е довела тук Макрей да се възстановява от нараняванията си? — попита той Себастиан. — Бих очаквал да го закара в Стоуни Крос Парк.
— Беше по моя молба.
— Нима? — Уестклиф го изучаваше внимателно. — Каква връзка имаш ти с него?
Себастиан се усмихна леко, разсъждавайки, че от всички неща, които някога е разбил, изгубил или оставил по пътя си през годините, е успял да запази приятелството на този човек. Нещо в стабилното, разумно присъствие на Уестклиф правеше всеки проблем да изглежда разрешим.
— Маркъс — подзе той тихо. — Обикновено никога не се обръщаха един към друг на първите си имена, но по някаква причина това сега се случи. — Свързано е с онзи въпрос, за който ти споменах миналата година. Онзи, засягащ лейди Ормънд.
Уестклиф примигна бързо-бързо.
— Това е той?
Лилиан поклати глава объркано.
— За какво говорите?
— Аз ще обясня — каза Себастиан. Докато се опитваше да измисли как да започне, тънката ръка на Еви пропълзя до неговата и пръстите им се преплетоха. Той погледна към съединените им ръце и погали с палец една златиста луничка на китката й. — Първо — каза той, — нека припомня на всички, че в младостта си в никакъв случай не бях ангелът, който съм сега.
Устата на Лилиан се изкриви:
— Повярвай ми, Кингстън… никой не е забравил.
Двадесет и девета глава
Себастиан обясни как е разбрал за извънбрачния си син и продължи да описва събитията след пристигането на Киър в Лондон. Единствената част от историята, която пропусна, беше замесването на Мерит с Киър, което според него беше лично тяхна работа.
Някъде по средата Лилиан го прекъсна:
— Почакай малко — каза тя. — И тримата знаете за това от една година и никой не ми е казал? — Докато четеше отговора по лицата им, веждите й се намръщиха. — Еви, как си могла да не ме осветлиш за такова нещо толкова време? Това е пълно предателство и потъпкване на кодекса на самотните девойки!
— Исках да ти кажа — започна извинително Еви. — Но колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре.
Уестклиф погледна изпитателно жена си.
— За какъв кодекс става дума?
Лилиан го изгледа гневно.
— Няма значение, за никакъв. Защо не си ми казал, че Кингстън има незаконен син?
— Той ме помоли да го запазя в тайна.
— Не се брои, ако кажеш на жена си!
Себастиан се намеси:
— Реших да не споделям с никого, освен с Еви и Уестклиф — каза той равно. — Знаех, че ако ти кажа, само ще потвърдя най-лошото ти мнение за мен.