![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Откажи се. Не отивай.
Очите й проследяват малките снежни върхове до прозореца.
В съзнанието й изплува спомен — писмата на Лори.
Писмата, които й изпрати Лори и които пристигаха всяка седмица, след като умря Сам. Трогателни писма — отначало изпълнени със съчувствие, а после забавни. Анекдоти за училище, момчета и за майка й Корали, опитващи се да изтръгнат Елин от мъката, да я накарат отново да се свърже с външния свят.
Писма, които Елин предпочете да пренебрегне, защото завиждаше и не можеше да понесе факта, че Лори не е получила същите гадни карти в живота.
Тя примигва. Очите й парят. Трябва да се срещне с Лори. Да й даде възможност да се защити.
Този път Елин трябва да я изслуша.
55
Часът е 8,45. Елин препрочита името, гравирано на стъклената табелка на стената. Suite Plaine Morte. „Апартамент Мъртва равнина“. Това трябва да е. От уебсайта на хотела тя знае, че това е единствената мансарда в сградата.
Когато поглежда през остъклената врата, става ясно, че самият апартамент не е от другата й страна. Има малък коридор, който води до вратите на асансьор в отсрещната страна вляво. Лори беше права — апартаментът има отделен коридор и асансьор.
Елин вдига ръка към вратата и в същия момент телефонът й започва да пулсира в страничния джоб. Успокоена, че го е превключила на режим вибриране, Елин го изважда и поглежда екрана.
Лори?
Не, друг номер. Бернд.
Търсенето в РИПОЛ показа, че имаме разузнавателни данни за Лори Щрел — справка, кантон Во. Чакаме разрешение да споделим подробностите с теб незабавно.
Разузнавателни данни? Какво означава това? Елин се пита дали да му се обади и поглежда часовника на екрана. 8,48, няма време. Този въпрос ще трябва да почака.
Тя слага телефона в джоба си и се вмъква през вратата.
Започва да се чувства нервна. Върви твърде бързо. Въпреки тънкия си пуловер, Елин усеща, че по гърба й избива пот.
Пространството в коридора е изнервящо, едно от малкото в хотела, където няма стъкло. Стените са от мрамор с кремав цвят и по повърхността се вият розови жилки.
Въпреки уединението, което предоставя, мраморът прави мястото тясно, задушно.
На половината разстояние към асансьора Елин забелязва нещо — малки, квадратни картини, окачени на стените.
Скици в черни рамки, объркани плетеници от неясни мастилени линии. Отнема й малко време, докато очите й анализират бъркотията от форми и очертания, но когато най-после го правят, Елин отстъпва назад.
Хора, мисли си тя и закрива с ръка устата си.
Части от хора — лице, крак, коляно.
Въздействието е жестоко. Те приличат на изображения на ампутация. Осакатяване.
Елин минава покрай тях. Тишината е мъчителна. Чува всеки звук, който издава.
Всеки свой дъх. Всяка своя стъпка.
Как ще обясни присъствието си, ако срещне някого? Какво ще каже? Има и камера за наблюдение. Ами ако някой я види, че се качва тук? Сесия или Лукас?
На стената в дъното се вижда огромно огледало. Елин не може да не се види как се приближава — провиснала коса, измачкани джинси. Медальонът на Сам е прилепнал в основата на гърлото й, близо до деколтето на пуловера. Белегът над устната й улавя светлината на лампата на тавана и очертава бледа, сребриста ивица от устата до носа й.
Елин пристъпва няколко крачки напред и се приближава до асансьора, който сигурно води право нагоре към апартамента.
С периферното си зрение забелязва движение в огледалото. Пробягване на сянка.
Елин се смразява, убедена, че вижда силует, но когато се обръща, няма никой. Знае, че вероятно е само отражение — изкривяване на светлината от лампите на тавана, което отразява собствените й движения, но това не спира студеното проникване на страха в гърдите й.
Луда ли е, че дойде сама тук и пое риска?
Тя изминава последните няколко крачки до асансьора, поема си дълбоко дъх и се упреква: не губи хладнокръвие точно сега. Скоро ще получиш отговори.
Няколко минути по-късно Елин слиза от асансьора и се озовава във входното фоайе на мансардата. Очите й оглеждат по-голямото пространство отвъд — дневна, камина, огромни прозорци.
Тя поглежда часовника си. 8,50. Подранила е с десет минути.
Тук ли е вече Лори?
Елин се оглежда. Няма никой, но Лори може да я наблюдава отнякъде, за да провери дали не води някого.
Тя тръгва, но отново спира, не е сигурна какво е очаквала, но не и нещо с такива мащаби. Гледките. Стъклото обгръща цялото пространство и разкрива колко много сняг е навалял. Сега пейзажът е непокътнато бял и всеки ориентир е затрупан.
Елин оставя чантата си до дивана и обикаля наоколо, за да се ориентира. Дневната и трапезарията на апартамента са без прегради, но са разделени на секции. Отсреща вдясно има малка кухня, а срещу нея — друга дневна. Коридор води надясно, където вероятно са спалните.
В главната дневна, където стои Елин, има камина и три грамадни дивана, наредени около масичка за кафе.
Трапезарията се намира на няколко стъпала по-надолу. В средата има голяма дъбова маса, а на стената вдясно — огромна картина, отново едно от онези странни, осакатени изображения — ярки оттенъци на синьо, преминаващи в черно, отрязани части на крайник.
Всичко е семпло и аскетично. Няма я обичайната показна украса, типична за подобни апартаменти. Няма лъскави декоративни елементи — ефектни плюшени платове, позлата, грамадни вази, пълни с цветя. Линиите са изчистени, цветовете — пастелни и подбрани с вкус.
Луксът е в изпипването, в детайлите — мраморните стени, елегантното кожено кресло, скъпите мебели, огромната бяла овча кожа на пода.
Елин спира и се сепва. Не се разсейвай.
Лори може да е тук, в някоя от другите стаи.
— Лори? — тихо извиква Елин и застава абсолютно неподвижно, но никой не отговаря; само тишина и собственият й глас, който отеква в главата й.
Тя тръгва по коридора вдясно. Сетивата й са нащрек за някакво движение или звук. Първата стая, в която влиза, е библиотека и място за игри, а втората, срещу нея, е малка, приятна и уютна, предназначена за почивка. Пред всяка има тераса.