Санаториумът [bg]

56

Лори. Лори е мъртва.

Думите се завъртат в главата й, прозрение, което се лута напред и назад. Умът й отказва да го възприеме и да го повярва.

Асансьорът издава ужасяващи звуци. Докато Елин влиза вътре, вратите непрекъснато се отварят и затварят в ритъм с пулса, който блъска в главата й.

Механичен ужас, който отразява сцената пред нея.

Изглежда така, сякаш самият асансьор е причинил пораженията. Вратите са като резци, поглъщат я и отново я изплюват.

Лори се е свлякла в левия ъгъл. Главата й е наклонена настрани, наляво, под неестествен ъгъл. Тъмната й коса е разпиляна над лицето.

Носи маска.

Същата черна гумена маска, която видя при Адел. Закрива лицето и чертите й, но Елин знае, че е Лори. Косата, слабото стройно тяло, същите обувки, с които беше онзи ден. Сивата й тениска е подгизнала от кръв, най-много около шията.

Погледът на Елин се плъзва надолу.

Точно под маската има дълбок разрез в шията на Лори. Изглежда, че е бил нанесен изотзад — главата й е дръпната назад и ножът е прокаран отляво надясно.

Гърлото й е прерязано като на животно.

Елин пристъпва по-близо, за да разгледа по-добре. Разрезът е по-дълбок вляво и изтънява надясно. Започва под ухото и се спуска косо надолу, право по средата на шията.

Някой, който си служи с дясната ръка.

По всяка вероятност са прерязани каротидната артерия и югуларната вена. Загубата на кръв е била огромна, но е имало достатъчно време Лори да осъзнае какво се случва, да почувства кръвта и как животът се изцежда от нея.

Елин преглъща с усилие и усеща, че към гърлото й се надигат киселини.

Как може някой да направи такова нещо?

Въпреки очевидната травма, Елин с трепереща ръка допира пръсти до другата страна на шията на Лори, търсейки пулс.

Няма пулс. И кожата й е студена. Лори е мъртва от известно време, но не много отдавна. Няма следи от вкочаняване.

Сърцето на Елин блъска бясно в гърдите, когато осъзнава заключението — убиецът не може да е далеч.

Дишай, казва си тя, дишай.

Полага усилия да се обърне и да фокусира поглед върху дървения стол до асансьора. Детайл — вдлъбнатата извивка на облегалката, шарката на дървесината. Очите й ги проследяват и Елин поема жадно въздух. Диша дълбоко въпреки адреналина и чака замайването й да премине.

Дишането й се нормализира и тя се обръща. Всяка клетка в тялото й иска това да не е реално и да е някаква изопачена проекция на въображението й, но не е така. Трупът на Лори и нечовешката жестокост са реални.

Елин знае, че този път не може да позволи страхът да я завладее. Трябва да огледа внимателно и да добие изключително важната първа представа.

Вратите на асансьора обаче все още се отварят и затварят, пулсират напред и назад, докато тя се движи между сензорите. Трябва й нещо тежко, за да ги подпре и да останат отворени.

Елин оглежда трескаво пространството пред асансьора и очите й отново се спират на стола. Тя го повдига и го претегля в ръцете си. Тежък и солиден, ще свърши работа. Слага го на входа на асансьора, в лявата страна. Вратите престават да се движат.

Елин наклонява глава настрана и се вглежда в ръцете на Лори.

Части от пръстите й са отрязани — показалецът и безименният пръст на дясната й ръка. Елин не вижда лявата, не и без да премести тялото.

Изглежда, са отрязани с остър инструмент — клещи или ножица. За разлика от ампутациите на Адел, около раните на Лори има кръв, потекла по опакото на ръката й.

Елин отмества очи нагоре към кръвта, напоила тениската на Лори. Много кръв, но не достатъчно…

Оглежда асансьора. С изключение на едно размазано петно на стената, кабината е чиста. На пода няма нищо, по стените и тавана няма пръски.

Лори не е била убита в асансьора.

Тялото й е преместено от местопрестъплението. Сложено е в асансьора само няколко минути, след като Елин е слязла от него.