Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
— Точно така — казва тя, когато Айзак тръгва. — А сега кой бяга?
Той излиза, а Елин и Уил седят, без да кажат нищо. Излизането на Айзак действа като шамар. Сякаш отново е излъгал Елин.
Уил я гледа, на лицето му е изписано странно изражение.
— Да отидем ли в стаята да си починем? Мисля, че си уморена.
— Уморена? Не съм…
— Така ми се струва. Онова, което каза, беше твърде директно… — той поклаща глава.
Елин се оглежда наоколо — малката група служители на хотела все още играят на карти и навън продължава да вали силен сняг. Всичко е прекадено оживено. Елин има чувството, че главата й ще се пръсне.
— Какво? — пита тя. — Какво щеше да кажеш?
Уил барабани с пръсти по масата.
— Така, както ти поведе разговора и както му го каза, не знам дали беше правилният начин…
— Правилният начин? Няма друг начин. Той трябва да знае какво е направила Лори, Уил.
Веднага щом изрича думите обаче, Елин знае, че той е прав. Тя подходи лошо. Подхвана Айзак безмилостно. Притисна го, без да е необходимо. Все още няма категорично доказателство, че Лори е замесена.
В съзнанието й се промъква ужасяваща, нежелана мисъл: беше ли умишлен начинът, по който го каза? Някаква подсъзнателна част от нея наказваше ли Айзак заради Сам?
— И не само това — добавя Уил. — Ти му потърси сметка за Сам точно сега.
— Какво искаш да кажеш?
— Това беше прекадено след онова, което му каза за Лори — челюстта му потрепва. — Знаеш ли, не мога да престана да мисля за думите на Айзак.
— Кои по-точно? — Елин се изсмива насила. — Той каза много неща — тя взима бутилката с вода и демонстративно си налива една чаша.
— За обсебеността ти да получаваш отговори. Да бъдеш героиня — Уил я поглежда. — Мислиш ли, че сега правиш това с този случай. Опитваш се да докажеш нещо?
— На кого?
— На себе си — той се изчервява. — Опитваш се да докажеш нещо на себе си. Защото не си успяла да спасиш Сам, опитваш се да спасиш всеки друг. Гониш зли духове.
Елин се втренчва в него. Кръвта пулсира в ушите й.
— Мислиш, че е заради това? И че не ми пука какво се е случило с Адел и Лори?
Тя изпива голяма глътка вода, толкова голяма, че едва я преглъща.
— Знам само, че когато се впуснеш в такова нещо, изглежда, няма място за никой друг. Чувствата им — Уил се поколебава и руменината на лицето му става тъмночервена, — случилото се тук не изисква участието ти. Трябва да мислиш и за другите хора и за въздействието на решенията ти върху тях.
Елин не отговаря. Не защото не иска, а защото няма отговор.
Уил вероятно е прав, но тя не знае как да спре.
Знае само, че откакто умря Сам, има чувството, че търси нещо. Сякаш тича и се опитва да намери финалната линия, но все не може да стигне до края.
54
Ден четвърти
Пронизително пиукане за получено съобщение събужда Елин. Тя присвива очи, взира се в мастилено черния мрак в стаята и поглежда светлината, която се излъчва от екрана на телефона на нощното шкафче.
Часът е изписан с големи ярки цифри — 6,02. Елин протяга ръка, но пръстите й се плъзгат покрай телефона.
Тя опитва отново. Главата й бучи и пулсира.
Причината е очевидна — липса на сън. Елин заспа чак след три сутринта. Чувстваше се пренапрегната. Умът й все още трескаво размишляваше върху онова, което откри за Лори, и спречкванията с Айзак и Уил.
Потърква очи и поглежда екрана. Има съобщение от непознат номер. Отваря го и текстът се появява.
Искам да обясня. Моля те, нека се срещнем в мансардата в девет. Има отделен асансьор, затова няма да те видят. Моля те, не казвай на никого и не води никого. Съжалявам.
Лори.
Дъхът й секва в гърлото. Съобщението сигурно е изпратено от другия й телефон. Елин се навежда и придърпва към себе си чантата. Вдига я върху завивките, изважда сметката за мобилния телефон и я сверява с номера на съобщението.
Същият е — вторият телефон на Лори.
Но телефонът беше изключен, когато Айзак позвъни. Лори може би го е включила отново.
Елин се втренчва в екрана. Очите й разкъсват всяка дума и после пак я сглобяват.
Изпъкват две изречения:
Искам да обясня. Съжалявам.
Елин се замисля. Да обясня, по принцип загатва, че Лори има да обяснява нещо. Извинението го потвърждава.
Елин усеща студена убеденост в гърдите си. Лори наистина е замесена в случващото се.
Сега вече няма съмнение.
Елин се обляга на възглавницата и се опитва да свърже нещата — факти, предположения, — но е развълнувана и нервна. Мозъкът й не работи както трябва.
Тя се измъква от леглото и тръгва към прозореца.
Умът й трескаво прехвърля случилото се и всеки завой и обрат на мисълта й стигат до едно и също заключение — има две възможности за избор.
Първата е да каже на Сесил и Лукас и да отиде да се срещне с Лори с подкрепления. Другата е да отиде сама и да се срещне с Лори насаме.
Нито едната възможност не е идеална.
С първата рискува да уплаши и прогони Лори и може би да я принуди да направи още нещо. Ако е искрена, Лори може да изтълкува като предателство факта, че Елин води и друг — доказателство, че Елин не й вярва. Ако Лори е в хватката на някаква заблуда и вече чувства, че е сгрешила за нещо, тогава това може да е опасно.
Има и трета вероятност, която й е трудно да възприеме — че това е клопка. Рискът е налице. Невъзможно е да се пренебрегне. В края на краищата, Лори я блъсна във вира за гмуркане. Опита се да я сплаши.
Но със сигурност, ако искаше да я нарани, щеше да го направи тогава, в спа центъра.
Елин обмисля различни сценарии и крачи напред-назад. Вятърът навън разпръсва снега и го навява в различни посоки. Сега снегът на терасата е неравен, натрупан на хаотични, различно големи преспи.
Елин знае, че трябва да събуди Уил и да го попита какво е неговото мнение, но след последния им разговор знае какъв ще бъде отговорът му.