Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Религиозният диспут от времето на Реформацията, като този на Лутер и Цвингли в Марбург през 1529 г. или този на Теодор дьо Без и неговите сътрудници и католическите прелати в Поаси през 1561 г., не е нищо друго освен едно пряко продължение на стар свещен обичай.
Някои от литературните произведения, построени в тази форма на разговор с въпроси, можем да разгледаме по-отблизо.
Милидапанха, т.е. въпросите на Менандър, е едно произведение на Пали, съставено вероятно към началото на нашето летоброене и независимо от това, че само по себе си не спада към канона, е било високо почитано както от южните, така и от северните будисти. Произведението отразява разговорите, водени от крал Менандър, този, който през II в. пр.н.е. продължава гръцкото господство в Бактрия, с великия Архат Нагасена. Съдържанието и целите на това произведение са чисто религиозно-философски, по форма и тон се покриват изцяло със състезанието на гатанки. Още въведението към диалозите е характерно: „Кралят казва: уважаеми Нагасена, имате ли желание да водите разговор с мен? — Ако Ваше Превъзходителство желае да говори с мене, както си говорят мъдреците, тогава добре, но ако Вие говорите с мен по начина, по който разговарят помежду си крале, то не желая. — Как си говорят тогава мъдреците, уважаеми Нагасена?“ Следва обяснение: „Мъдреците не се сърдят, когато ги оборят, а кралете се сърдят.“ Кралят се съгласява да води разговор на равностойни начала, също както при играта габер по време на Франсоа Анжуйски. В разговора вземат участие и мъдреци от кралския двор. Петстотин йонака, т.е. йонийци и гърци, и осемдесет хиляди монаси съставят публиката. Нагасена поставя „въпрос с две остриета, дълбокомислен, труден за решаване, по-стегнат от възел“. Мъдреците на краля се оплакват, че той ги мъчи с коварни въпроси, които имат еретическа насоченост. Поставените въпроси наистина представляват типични дилеми, предлагани с триумфално предизвикателство: „Справете се сега, Ваше Превъзходителство!“ Посредством всичко това до нас достигат в сократовска форма основните въпроси на будисткото учение в една проста философска формулировка.
Към жанра на религиозните разговори в гатанки принадлежи накрая и трактатът Gylfaginning от Snorra Edda. Ганглери започва разговор с Хар под формата на обзалагане, като първо привлича вниманието на крал Гилфи с това, че жонглира едновременно със седем меча.
Свързването на свещеното състезание на гатанки за произхода на нещата със състезанието в коварни въпроси за чест, живот и имущество представляват преход към теологично-философските разговори под формата на въпроси. Срещат се и други форми на диалога със същата насоченост, като например ритуалната възхвала и катехизма на определено религиозно учение. Тези форми са най-силно свързани с Авеста, където учението е основно представено в размяна на въпроси и отговори между Заратустра и Ахура Мазда. Литургичните текстове, използвани при ритуала на жертвоприношението, наречени Ясните, съдържат ярки следи от примитивна игрова форма. Типичните теологични въпроси относно учението, начина на живот и различните ритуали непрекъснато се редуват със старите космогонични въпроси, както е например в Ясна 44.206 Всеки ред започва с думите на Заратустра: „За това Ви питам, дайте ми прав отговор, о, Ахура“, и след това се редуват различни въпроси, започващи с: „Кой е този, който…“ и „Дали ние…“. „Кой постави накриво земята отдолу и въздушното пространство така, че да не паднат?“ „Кой съедини скоростта с вятъра и облаците?“ „Кой създаде така благодатно светлината и мрака… съня и пробуждането?“ И накрая интересният въпрос, който ясно показва, че се касае за остатъци от старо състезание на гатанки: „Питам Ви… дали ще получа наградата — десет кобили, един жребец и една камила, която, о, Мазда, ми бе обещана.“ Чисто катехизистичните въпроси се отнасят до произхода и характера на набожността, разделението на добро и зло, различните въпроси относно душевна чистота и непорочност, борбата със злия дух и т.н.
206
Chr. Bartholomae, Die Gatha’s des Awesta, IX, p. 58–59.