Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Ако разглеждахме тук смисъла на формата гатанка изобщо, вместо да наблягаме върху игровото качество и функция на гатанката, би трябвало да се задълбочим в етимологическата и семантичната връзка, свързваща холандската дума за гатанка raadsel с думите съвет — raad, и глагола разгадавам — raden, с неговите две значения: „давам съвет“ и „разгадавам гатанка“. По същия начин са свързани в гръцки αινος, (айнос) — приказка, изказване, поговорка, с думата αινιγμος — μα (айнигмос — ма). Културно-историческите форми, изразяващи съвет, гатанка, митичен пример, басня и поговорка, са тясно свързани. Но всичко това споменаваме тук само pro memoria, за да можем да разгледаме направленията на гатанката и в някои други посоки.

Можем да заключим, че гатанката поначало и по същество е свещена игра и по-точно, че тя прехвърля границите на игра и сериозност, тя е от важно значение, без да губи от това игровия си характер. Можем да забележим, че впоследствие гатанката клони, от една страна, към развлечението, от друга — към свещеното учение. Но не трябва да говорим за сериозност, която преминава в шега, нито за игра, която се издига до сериозност. Това, с което се сблъскваме тук, не е нищо друго освен определено постепенно разделяне на културния живот на две области, които ние разграничаваме като сериозност и игра, но които в по-ранни фази са формирали една неразделна духовна среда, в която се е развила културата.

Независимо от магическото действие гатанката или, по-общо казано, зададеният въпрос остава един важен елемент на социалното общуване. Като обществена игра гатанката влиза в групата на различните литературни схеми и ритмични форми, като например верижния въпрос, където различните въпроси непрекъснато нарастват и където единият води до другия. Или въпросът за нещото, което превъзхожда друго, например: Кое е по-сладко от меда?, и т.н. При гърците популярна обществена игра е задаването на апории, т.е. въпроси, на които не може да се намери изчерпателен отговор. Те могат да се приемат като слаба форма на „фаталната гатанка“, фаталният въпрос на Сфинкса все още витае над играта: като основен залог остава заплахата за живота. Ярък пример за това, как по-късните предания преработват мотива за смъртоносната гатанка, ни предлага историята за срещата на Александър Велики с индийските гимнософисти, въпреки че и в тези преработки се чувства свещената основа на явлението. След превземането на един град, оказал сериозна съпротива, Александър заповядал да му доведат десетте мъдреци, които били съветвали обсадените да се бият срещу него. Условията били той да им задава неразрешими въпроси. Който от мъдреците отговорел най-зле, щял да умре пръв. За съдия трябвало да бъде избран един от мъдреците. Ако съдията съди добре, по този начин спасява живота си. Въпросите в повечето случаи имали характер на космологични дилеми, игрови варианти на свещените гатанки от ведийските химни. Кои са повече — живите или мъртвите? Кое е по-голямо — морето или земята? Кое е било първо — денят или нощта? Отговорите, които се дават на тези въпроси, са по-скоро логически заключения, отколкото мистична мъдрост. Когато накрая избраният за съдия прави своето заключение относно въпроса, кой е отговорил най-зле, той казва, че всички са отговорили един от друг по-зле. С този отговор той проваля плана му и Александър пощадява всички.203