![Кинжалът на Медичите [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/4/kinzhalt-na-medichite-bg-download.jpg)
Кинжалът на Медичите [bg]
- Автор: Уэст Камерон
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-810-9
- Переводчик: Лили Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинжалът на Медичите [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще изляза и ще мина от твоята страна — обърнах се към Бомбето. — Сложи си ръцете на главата. Ако мръднеш, ще прострелям и двете ти колена.
Надменният му поглед ме проследи до вратата за пътници. Отворих я и му наредих да излезе. Подчини се. Лакътят ми бе изтръпнал, докато го бях държал в едно и също положение.
Казах му да си свали ръцете. Смъкна ги, сви юмруци, после ги отпусна.
— Кажи ми къде са Крел и Теци.
Бомбето посегна към главата си, напипа цицината, трепна и се сви, като че се готвеше да припадне. Направи лъжливо движение, после рязко изправи гръб, изстреля бързия си като светкавица крак към ръката ми и изби пистолета ми във високия треволяк.
Зае поза от карате и ми нанесе камшичен удар със завъртане, който едва смогнах да отбия. Набрал инерция, пристъпи към мен и ми нанесе нов удар право в гърдите. Този път успя и ме хвърли на два метра назад покрай къщата, като почти ми изкара въздуха.
Притиснах стомаха си с ръце и опипом затърсих другия си патлак, но преди да успея да го извадя, онзи се стовари отгоре ми и заби пета в ребрата ми.
Прикрих се, претърколих се и се изправих на крака. Той отново се приближи и наново ме изрита, отхвърляйки ме по-близо към скалите и беснеещия океан под тях.
— Кикбоксьор срещу каскадьор — просъска и ми се ухили с жълтите си зъби. — Що не покажеш някой номер, момче?
Пак посегнах към оръжието; отново изстреля крака си към натъртените ми вътрешности. Препънах се и заднешком стигнах почти до ръба на пропастта, разперил ръце, борещ се за глътка въздух. На скалите, където поляната завършваше и почваха камъните, се помъчих да си възвърна равновесието. Не можех да си поема въздух; диафрагмата ми бе парализирана.
— Готови? Камера! — извика Бомбето и се приготви да ми нанесе ритник, който щеше да ме изпрати зад ръба на скалата. Когато изстреля крака си, аз се сниших на едно коляно и с все сила го ударих с юмрук в топките. Той се хвана за чатала и извика. Опрях ръка в земята за по-голяма стабилност и подсякох краката му. Той падна възнак, шапката му отхвръкна и се плъзна от същите скали, на които ме бе пратил само преди миг.
Размаха ръце и отчаяно се опита да се задържи прав. Посегнах към пистолета си. Докато го измъквах от кобура, той се подхлъзна и безмълвно политна надолу от скалите.
Облегнах се назад на лакти и с широко отворени очи се взрях в безоблачното небе, докато най-сетне си поех нормално дъх. Останах да лежа между избуялите бурени и скалите още десетина минути.
Стомахът ме прерязваше, лопатката ме болеше, бях убил двамина, евентуалният ми информатор бе станал на кайма, а Джини бе някъде с „градинарите“. Останало ми бе натежалото сърце и едно изпомачкано бомбе.
С трепереща ръка взех проклетото нещо и приближавайки се на сантиметри до пропастта, го хвърлих в бездната.
Свалих якето си и го огледах. От лявата страна на гърба зееше десетсантиметрова цепка. Пресегнах се, за да опипам лопатката, където ме болеше. От нея стърчаха две остри стъкла.
Въпреки болката ги изтеглих с два пръста. Бяха от плъзгащата се врата, която мускулестият беше разтрошил. Метнах ги в океана.
Не идеше да тръгна из града и да търся Джини; ако ченгетата ме докопаха, нямаше да й бъда от полза. Не ми оставаше друго, освен да чакам Поп. Повлякох се по стъпалата към апартамента на Младоликия Нелсън.
Влязох в бунгалото, очаквайки да завра лице в паяжини. Вместо това попаднах в старомодното малко скривалище на Поп.
По средата на овална черга с ресни се мъдреше стар статив с любителски акварел на птица на дърво. Тапицирана табуретка за пиано — от онези, които се смъкват и вдигат, като ги навиваш и развиваш — бе поставена пред статива.
Прекрасно изработен люлеещ се стол стоеше в ъгъла до камината, прилежно сгънато мексиканско одеяло се диплеше на облегалката. Красива дъбова ракла бе поставена до стола; върху нея имаше висок ветроупорен газен фенер и отворена кутия кухненски кибрит. В далечния край на стаята се намираше мивка с помпа с метална дръжка.
Натиснах няколко пъти и плиснах малко върху лицето си и задната част на врата си. Хладната течност ме освежи. Извадих бележките на Леонардо, намокрих фланелката си и си почистих раните.
Не видях огледало, затова излязох навън и надзърнах през рамо към отражението си в прозореца. Скръстих ръце, сякаш се готвех да правя подгряващи упражнения за гърдите, за да видя доколко се отварят разрезите. И двата трябваше да се зашият. Имах напълно оборудвана аптечка в багажника на колата, но сам нямаше да се справя.