Кинжалът на Медичите [bg]

Така и сторих. Бяха зелени с червена трикотажна подплата.

— Къде е оня тъпак, дето ме удари? Намери ли въжето под навеса? Там ли го върза? Ще му сритам задника.

Разказах му какво се случи.

— Майтапиш се — отсече Поп, качи се по стъпалата и влезе в къщата. — Каза ли ти първо каквото искаше да узнаеш?

— Не.

— Много лошо — отбеляза Поп и занарежда продуктите върху раклата.

Оставих спалните чували, запалих фенера и си махнах якето.

— Леле, Холмс — стресна се той — тия рани са сериозни. По-добре да донеса някои неща, та да те постегна. Кърпил съм неколцина на младини, да знаеш.

Казах му за аптечната в колата и излязох да я донеса. Дървата за огрев сигурно са били добре изсушени — огънят на Поп вече пламтеше, когато се върнах.

Каза ми да издърпам табуретката за пиано пред люлеещия се стол и да седна с гръб към него. Отпуши бутилка с текила, после извади две чаши, наля в едната и ми я подаде.

— Изпий това. Гърбът няма да те боли по-малко, но поне ще откъсне мислите ти от Уотсън.

— Няма начин — възразих аз.

— Тогава пий, защото си ми седнал на табуретката за пиано.

Поех я и излях питието в гърлото си, докато Поп наливаше и за себе си. После отвори аптечната и се залови за работа.

— Брей-брей — възкликна той, настанявайки се на ръба на стола. — Антисептик, конци, лидокаин, спринцовка… Какъв си бе, да не си шпионин.

— Всъщност съм каскадьор.

— Е, това обяснява всичко. Там в мотела просто тренираше. Я да видим, ще хвана иглата и ще те зашия сякаш си дюшек. Ти ще ни налееш още по глътка ябълков сок. Ще укрепи връзката ни между лекар и пациент.

Изпълних молбата му. Поп изсумтя.

— Виж ти, било вкусно — отбеляза. — Ще те кърпя, а ти ще разказваш историята си, както ми обеща.

Поп ме шиеше, без да бърза, докато му разказвах всичко случило се — за родителите си, Гриър, Теци, Крел, Венеция, Арчи, Джини, Бекет, „Гибралтар“, Леонардо и Кръговете на истината.

Когато стигнах до Мона, той подсвирна.

— Значи за тебе е говорила! Ти си нейният Реб.

Превърза раните със стерилна марля и лейкопласт.

— Доколкото схващам, има три възможности — подхвана Поп. — Първата е, че слуховият ми апарат лови предаване на Орсън Уелс20; втората — че ми разправяш врели-некипели, дето не са за вярване, и третата — всичко е истина до последната дума. Не ми идва наум защо да не е третата възможност.

Извадих записките на Леонардо изпод якето си.

Поп внимателно ги разгледа, примижавайки, за да ги докара на фокус.