Дявол под прикритие
- Автор: Клейпас Лайза
- Серия: „Рейвънел“ #7
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- Год: ЕРГОН
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Дявол под прикритие». Краткое содержание книги:
— Кажи ми добре ли се чувстваш.
Мерит се бореше да си поеме дъх, за да отговори.
— Прекалено добре. Искам да стигна… Искам да отдам… моля те, Киър…
— Отдай — усмихна се Киър до рамото й. — Харесва ми тази дума за това. — Той се отдръпна само на сантиметър, след това мушна и завъртя бедрата си нагоре. — Да, искам твоето удоволствие. Отдай всичко за мен.
Тя изхлипа и се изви, способна да усети движението му дълбоко в корема си, но това не беше достатъчно.
— По-силно. Моля те.
Ритмичните движения станаха по-дълги, по-агресивни.
— Не съм чувствал друга да ми пасва толкова добре — каза той. — Никоя друга жена на света. Само ти. — Той протегна ръка под нея, за да обхване кръглата тежест на гърдите й, като започна да щипе и да подръпва зърната. Не силно, но и не леко, малките проблясъци на дискомфорт по някакъв начин увеличаваха удоволствието й. Ръката му се плъзна по тялото й отпред и между бедрата, откривайки напрегнатото връхче. Нежно масажиращите пръсти, постоянното помпане предизвикаха експлозия от удоволствие, която се разпространи из цялото й тяло и продължи да се разгръща и обновява. Освобождаването беше толкова могъщо, че я остави замаяна и прекалено слаба, за да се движи. Тя смътно осъзна кулминацията на Киър, тихото ръмжене, когато той се притисна към кожата й, силните тръпки, които го разтърсиха.
Нежността му след това беше едва ли не по-добра от правенето на любов, тъй като той целуваше цялото й тяло, възхищаваше й се и я галеше. Накрая запали лампа близо до леглото и отиде до умивалника. Върна се с чаша студена вода и мокра кърпа. Мерит отпи жадно и легна по гръб, докато той я миеше интимно. Можеше и сама да го направи, но беше сладко да се грижи за нея, а и тя се чувстваше съвсем отмаляла, сякаш всичките й кости бяха напоени с мед.
След като се погрижи и за себе си, Киър легна и притисна Мерит към здравата си страна. Тя се сгуши в сгъвката на ръката му и се намръщи любопитно, когато видя малък плик в ръката му.
— Какво е това?
— Някой го беше пъхнал под вратата.
— Разкрити сме — каза Мерит, когато видя, че името му е изписано върху плика, макар да беше донесено в нейната стая. Тя скри лице в гърдите му със смутен кикот. — Но как? Бяхме толкова дискретни.
Киър отвори писмото като сумтеше развеселено.
— От Кингстън е. — Той млъкна, докато четеше.
Мерит вдигна глава.
— Какво пише?
— Херцогинята, Серафина и Айво са пристигнали от Париж днес следобед.
— Върнали са се по-рано? Питам се защо.
— Не се казва. Но изглежда, че са изморени от пътуването и ще има неофициална вечеря в семейния салон… което ни освобождава.
— О, небеса, благодаря — въздъхна Мерит. — Не бих могла да сляза на вечеря. Ще помоля за поднос в стаята. — Тя леко трепна, докато се насили да попита: — Чичо Себастиан пише ли нещо за… това?
— Не, моли само да сляза за закуска утре сутринта, за да се запозная с херцогинята.
Мерит остави ръката й да се скита по гърдите му, играейки с фината златна верижка.
— Страхуваш ли се от това? — осмели се тя да попита.
— Донякъде — призна Киър. — Но съм също така любопитен. Каквото и да се каже за Кингстън, очевидно е, че цени много съпругата си.
— Така е. Тя е много мила жена. Уверявам те, че няма да имаш никакви неприятности с нея.
Гърдите му се издигнаха и смъкнаха, когато въздъхна дълбоко.
— Притесняваш се какво ще донесат следващите дни? — предположи Мерит.
Киър я хвана за ръката, целуна кокалчетата на пръстите й и ги прокара по линията на челюстта си.
— Тази вечер няма да мисля за нищо — отвърна той и остави писмото настрани. — Не и когато си в моите прегръдки. Това е всичко, което има значение.
— Киър. Киър… събуди се вече. — Мерит седна, надвеси се над него, разтърси го нежно и го потупа по бузата. — Успахме се. Слънцето е изгряло… о, скъпи, сигурно е десет часа. Никой не дойде да изчисти решетката на камината или да донесе чай. Предполагам, че не са знаели какво да правят, тъй като ти си… а аз не…
— Чакай — каза той уморено, като се протегна, за да докосне устните й с пръсти. — Прекалено рано. Прекалено много думи.
— Не е рано. Това се опитвам да ти кажа. Сега трябва да слезеш на закуска. Сигурна съм, че Кълпепър вече е ходил да те избръсне и е заварил празна спалня. Всичко това е много неудобно. Не знам какво да… хей, какво правиш?
Дългата му ръка се изви около нея и той я придърпа в топлата си прегръдка.
— Колко си красива, мека и разрошена… ще спим.
— Чу ли изобщо какво ти казах току-що?
— Никога не съм преживявал такава нощ — промърмори той, целуна я по шията и обхвана едната от голите й гърди. — Използваш ме здравата, момиче. Цяло чудо е, че оцелях.
— Ти беше този, който непрекъснато ме събуждаше — напомни му тя и ахна, когато усети остъргването на небръснатата му четина по връхчето на гърдата си.
— Горкото цвете — каза Киър съкрушено и покри ожуленото място с уста. Влажното кадифено подръпване изпрати стрели на удоволствие до пръстите на краката й. — Не бива да ме изкушаваш така.
Мерит плъзна върховете на пръстите си по наранените му ребра.
— Боли ли те?
— Малко — призна той и притисна леки целувки към извивката на гърдата й. — Само това може да се очаква след цялата ти лудост.
— Моята лудост?
— Бях язден като краден кон — заяви той и се ухили, докато тя се извиваше под него.
— Пусни ме да сляза от леглото — извика тя, като се опитваше да не се смее. — Твоята версия на любезен сутрешен разговор е ужасяваща.
Киър я притисна под себе си и се настани между бедрата й.
— Момиче, аз съм дестилатор на уиски. Ако си искала хубави думи, трябваше да спиш с поет.
Очите й се разшириха, когато усети горещата му възбудена дължина срещу корема си.
— Пак ли?
— Това е упорито заболяване — каза й той.
— Явно неизлечимо. — Тя плъзна ръце около него и го целуна по рамото. — Киър… трябва да станем от леглото. Ужасно късно е.
Той опря глава във възглавницата и прошепна в ухото й:
— Как може да е късно, когато ти си изгревът? Нямаше утринно небе или песен на чучулига, преди да се появиш. Никоя пеперуда не би дръзнала да разтвори крилата си. Денят те чака, сърцето ми те чака, както жетвата чака жътваря.