Дявол под прикритие

Приятелството им датираше чак от дните им в интерната и въпреки че беше получило вдлъбнатини и белези, все още процъфтяваше. Никой от двамата не можеше да обясни защо, при положение че бяха толкова различни по характер. Уестклиф беше почтен и надежден, решаваше проблемите със силен морален компас. Докато Себастиан, бивш женкар, винаги бе живял според един по-гъвкав кодекс.

През годините семействата им бяха прекарали толкова много празници и лета заедно, че децата им се възприемаха като братовчеди. В резултат на това нямаше романтични отношения между тях, всички те твърдяха, че намират идеята за донякъде кръвосмесителна.

Сега изглеждаше, че в крайна сметка може да се сключи брачен съюз между Марсдън и Чалън. Но Уестклиф вероятно щеше да бъде не чак толкова ентусиазиран от перспективата за съюз между любимата си дъщеря и извънбрачния син на Себастиан.

Уестклиф се приближи до масата намръщен. Въпреки че изминалите години бяха прошарили гарваново черната някога коса със сиви нишки, и задълбочили линиите, ограждащи носа и устата, графът все още беше енергичен и здрав. Той не беше висок мъж, само сантиметър-два над средния ръст, но бичата сила на раменете и краката му, съчетана с природно силен контрол, го правеше противник, който никой здравомислещ човек не би искал. След като навремето беше побеждаван словесно — напълно заслужено — от Уестклиф, Себастиан нямаше никакво желание да повтори преживяването.

— Къде е дъщеря ми? — попита Уестклиф.

— Тук е.

— Невредима? Не е болна, нали?

— Съвсем добре е — увери го Себастиан. — Какво те кара да се тревожиш?

— Вчера получихме телеграма от Мерит, в която се казваше, че ще пристигне в Стоуни Крос с вечерния влак. Но тя не беше във влака, нито се обади. — Уестклиф отиде до страничната маса, отрупана с горещи ястия, покрити със сребърни капаци, кристални купи с нарязани плодове, чинии с хляб и сладкиши. Взе една порцеланова чаша от купчината и я напълни с кафе от сребърен чайник. — Защо е променила плановете си?

Себастиан обмисли различни варианти на отговора си.

— Реши да се оттегли рано да си легне. — Доколкото знаеше, тя бе останала там с Киър през целия следобед и цялата нощ. Себастиан бе решил да не възразява, разбирайки че има някои проблеми, които се решават най-добре с времето, уединението и спалнята. Можеше само да се надява, че Киър се е събудил в приличен час и се е върнал в спалнята си.

— Виждал ли си Мерит тази сутрин? — попита Уестклиф.

Себастиан поклати глава.

— Може още да се излежава.

— Не за дълго. Лилиан тръгна да я търси. Отиде да попита една от слугините в коя стая е.

Алармени сигнали пронизаха мозъка на Себастиан.

— Лилиан е тук? И тича из къщата? Боже, Уестклиф, не мислиш ли, че това е малко пресилена реакция за пропуснат влак?

— Ако това беше единственият проблем, щях да се съглася. И двамата с Лилиан сме загрижени, защото до нас достигна преди два дни един слух. — След като разбърка сметана и захар в кафето си, Уестклиф се обърна с чашата в ръка и се облегна назад. — Нямах проблем да позволя на Мерит малко свобода, когато писа, че ще остане тук, за да се грижи за г-н Макрей. Въпреки че ситуацията беше необичайна, се доверих на нейната преценка. От всичките ми деца Мерит е най-уравновесената и… Кингстън, защо зяпаш в тавана?

— Чудя се в коя част на къщата е Лилиан — каза разсеяно Себастиан. — Това отгоре нейните стъпки ли бяха? — Не, сега беше тихо. Къде беше тя? Какво правеше? Боже, това беше обезпокоително. — За какъв слух спомена?

— Че този Макрей бил нещо повече от бизнес клиент. Чу се предположение, че имало лични взаимоотношения, даже годеж, което е абсолютно тъпо. Нито едно от децата ми не би проявило идиотизъм да се ожени за напълно непознат.

— Хората имат различни причини… — започна Себастиан в защита, но прекъсна, когато му хрумна нещо друго. — Как, по дяволите, е стигнал този слух толкова бързо от Съсекс до Хемпшир?

Уестклиф изглеждаше сардоничен.

— Живеем в съвременната епоха, Кингстън. С железниците и ефективните пощенски услуги една новина може да обиколи цяла Англия за едно мигване на окото. Може някой от слугите ти да е споменал нещо на доставчик, който пък е казал на продавач… и т. н. Но по-важното: това вярно ли е?

— Ти току-що каза, че това са глупости — отвърна упорито Себастиан, вдигайки отново поглед към тавана. Нервите му тръпнеха от безпокойство при мисълта, че в момента Лилиан се разхожда над главите им. — Не би ми хрумнало да не се съглася с теб.