Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Едно време тук са живели последните антланти. Къде ли са те сега?
Думата Шамбала изскочи от подсъзнанието ми и забушува наяве. Върнах се в колата. Отново потеглихме на път.
С нетърпение очаквах да се появят първите предвестниците на Шамбала.
ПРЕДВЕСТНИЦИТЕ НА ШАМБАЛА
Нашата експедиция приближаваше все по-близо до свещения Кайлас. Всеки очакваше срещата със загадъчната Шамбала или по-скоро мечтаеше за нея, макар отлично да разбираше, че тя е дълбоко скрита от нас и осъзнаването й не е достъпно за разума ни.
Тайната витаеше из въздуха.
Озъртахме се и се опитвахме да прозрем някакви косвени следи от неизвестна свръхразвита форма на живот, но все не успявахме и само еднообразният пейзаж на безкрайния Тибет потискаше въображението ни.
— Момчета, тъжно ми е — неочаквано продумах в колата.
— И на мен не ми е весело — обади се Селиверстов. — Не тъгувай, шефе, всичко ще е наред.
— Не тъгувам, просто ми е тъжно. Но тъгата е хубаво, не е лошо чувство. Чрез него осъзнаваш, че твоят стремеж към истината е неосъществим — казах аз, сякаш се самоанализирах.
Тибетските ступи
Помолих шофьора да спре до трите малки ступи, около които пасеше стадо овце и да разпита овчаря за предназначението им. Тату поговори с него и се върна при нас:
— Ламите казвали, че са построени в чест на Шамбала. Овчарят смята, че ако човек застане до тях, може да използва тантрическата сила на Кайлас.
Слязох от колата, приближих се към ступите и извадих компаса. Посоката им се отклоняваше, както и при непалските ступи, точно с 60 градуса от линията север-юг, т.е. и те бяха ориентирани според древната магнитна мрежа.
Естествено, че тибетският овчар не би могъл да използва тантрическата сила на Кайлас, но древният спомен за Големите хора, които са я прилагали, подтиква и тези бедни хорица да градят ступи, та поне да изглежда така, сякаш и те могат.
„Любопитното е, че ступите приличат на стъпаловидна пирамида — помислих си аз. — Нима животът на тайнствената Шамбала е свързан по някакъв начин с пирамидите?“
По-нататък по пътя срещнахме още ступи — всички те бяха ориентирани според древната магнитна мрежа на Кайлас. Един от тях обаче се оказа по-особен. Тату сам спря колата и ни обърна внимание, че прилича на порта. Всъщност ступа беше изграден върху конструкция, наподобяваща порта.
Портата към Шамбала
— Смята се, че този ступа е портата към Шамбала — каза Тату.
— Защо?
— Ами… — замисли се той — прилича на свещената планина, в чието подножие има порта към Шамбала.
— Може би желязна врата с катинар? — ехидно подхвърли Рафаел Юсупов.
— Не, не — смути се Тату, — няма такава врата. Портата към Шамбала е каменна и много голяма. Крилата й се отварят само пред онзи, който знае заклинанието и когото „камъкът на късмета“ е допуснал до портата, а не го е убил при приближаването му.
— Ние ще видим ли портата? — втренчих се аз в Тату.
— Само човек, комуто Бог е разрешил, ще види портата към Шамбала.
Ламите в Непал също споменаваха за някакъв „камък на късмета“, близо, до който се намирала вратата към подземния свят. Усещах, че Тату ще ни посочи това място, но не го помолих предварително от страх да не засегна нещо твърде свято за него.
— Вие, тибетците, страхувате ли се от Шамбала? — попитах Тату.
— Не, не се страхуваме, няма от какво да се боим — бързо отговори той, — просто я почитаме, прекланяме се пред нея. Та нали тя ни покровителства. Ние чакаме и я зовем…
В погледа му като че ли се прокрадна тъга. Личеше, че подсъзнателно този умен човек силно желае легендарната Шамбала да се разкрие по някакъв начин и да възвърне предишното величие на тибетците, възродили в прадревни времена цялото човечество. Разбира се, той си мечтаеше именно тибетците наново да овладеят приказните тантрически сили на Кайлас, да станат всемогъщи и да научат земните жители как да живеят другояче — в съгласие с принципите на Любовта и Доброто, залегнали в основата на чудодейните технологии на Шамбала. Но Шамбала не идваше. И тибетците продължаваха да издигат ступи, призовавайки я в молитвите си. На Тату не му се вярваше, че мисията на тибетците е приключила.
— Не се опитвайте да проникнете в подземния свят. Не е достатъчно да изпитвате само желание. Вие не знаете мантри — прекъсна мълчанието Тату.
— Разбирам — продумах аз. — Само един вход ли има към Шамбала в района на свещения Кайлас, или са няколко?