Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Който е повече или по-малко запознат с литературата на ведите и брахманите, знае, че техните обяснения за произхода на нещата се разминават, противоречат си и са във висша степен объркани, разнообразни и изкуствени. За тях няма връзка или общ смисъл. Ако имаме предвид първоначалния игрови характер на космогонното отражение и произхода на тези обяснения от ритуалната гатанка, ни става ясно, че тази обърканост произлиза не толкова от остроумието и празното користолюбие на конкуриращите се жреци, всеки от които се опитва да доведе своето жертвоприношение до по-ефектна форма от това на останалите200, колкото от множеството противоречиви обяснения, които вероятно някога са били отговори на ритуални гатанки.
Гатанката проявява своя свещен, т.е. опасен характер във факта, че в митологичните или ритуалните текстове тя почти винаги е представена като гатанка, която може да струва живота, т.е. от отговора ще зависи животът. С това се съгласува и фактът, че да поставиш въпрос, на който никой не може да отговори, се е смятало за висша мъдрост. Тези два фактора срещаме в древноиндийската приказка за крал Янака, който устроил състезание с геологически въпроси между брахманите, посетили неговия празник на жертвоприношение, и обещал като награда 1000 крави.201 Мъдрият Яйнавалкия предварително се разпорежда да бъдат отведени кравите при него и с това блестящо побеждава своите противници. В момента, когато един от тях — Видагда Сакалия, не може да отговори на един въпрос, главата пада от тялото му, с други думи, той заплаща с главата си. Когато накрая никой вече не се осмелява да зададе никакъв въпрос, Яйнавалкия извиква победоносно: „Достойни брахмани, който от вас нека, нека ми зададе въпрос или да го зададе на всички, или ако някой иска, аз ще му задам въпрос или ще го задам на всички ви!“
Игровият характер е проявен тук много ясно. Тук играе самото свещено предание. Степента на сериозност, с която се е приемал свещеният текст, изглежда, е непреодолима и в същността си не е толкова важна, както и въпросът, дали някой в действителност е загубил живота си, понеже не е успял да отговори на определена гатанка. Основен е игровият мотив като такъв. В гръцките предания също намираме, макар и в по-бледа форма, данни за състезания в гатанки в историята на пророците Калхас и Мопс, поражението на които се наказва със смърт. На Калхас му било предсказано, че ще умре, ако срещне по-добър пророк от самия него. Той среща Мопс и те започват да се състезават в гатанки, при което побеждава вторият. Калхас умира или от мъка, или се самоубива от яд, а последователите му отиват при Мопс.202 Според мен тук отново се появява описаният мотив на гатанка, където става въпрос за живот и смърт.
Постоянен мотив в Едата е сражението с въпроси на живот и смърт. Във Вафтруднисмал Один мери своя ум с премъдрия великан, който притежава знания от прастаро време. Това е едно обзалагане в пълния смисъл на думата и едно изпитание на късмет, като залогът е главата. Първи задава въпрос Вафтруднир, а после Один. Въпросите са от митологичен и космологичен характер, много сходни на ведийските примери: откъде идват нощта и денят, откъде зимата и лятото, откъде вятърът? В Алвисмал Тор пита джуджето Алвис за названията, с които се наричат вещите при асите, ваните, хората, великаните и джуджетата и при богинята Хел; накрая, при изгрев-слънце, джуджето е оковано във вериги. Същата е и формата на песента на Фейолсвин. В гатанките на Хейдрек мотивът е следният: крал Хейдрек дал обещание, че ще дари живота на провинил се пред него, ако зададе гатанка, която той, кралят, не може да отгатне. Независимо от това, че повечето от тези песни на Едата спадат към по-новите и поетите са използвали най-вече поетичното си майсторство, връзката със свещената борба посредством гатанки е очевидна.
Отговорът на въпроса гатанка не се намира с мислене или логически разсъждения. Отговорът е решение, внезапно разкъсване на връзката, с която сме обвързани от питащия. Именно затова вярното решение веднага обезсилва питащия. В основата на всеки въпрос има само един отговор. Той може да бъде открит само в случай че се познават правилата на играта. Правилата на играта са от граматически, поетически или ритуален характер. Човек трябва да познава езика на гатанките, да знае каква категория явления се обозначават със символите колело, птица, крава. Ако се окаже, че съществува и втори отговор, който да спазва правилата и за който питащият не се досеща, то това е във вреда на последния. От друга страна, един и същ обект може да се изрази и изобрази по много различни начини и следователно може да бъде представен в много различни гатанки. Често решението на определена гатанка се състои единствено в познаването на определено свещено или тайно име на нещата.
200
Както и Х. Олденберг беше склонен да смята в Die Weltanschauung der Brahmanatexte, Gottingen 1919, p. 166, 182.
201
Satapatha — brahmana XI, 6. 3. 3, Brhadaranyaka — upanishad, II, 1–9.
202
Strabo, XIV,p. 642; Hesiodus, Frgm. 160; Ohlert, Ratsel und Ratselspiele, p. 28.