Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

В началото на коридора на нашето отделение, например, издигнаха преградна стена от бяла пластмасова дограма с матирани стъкла и врата на нея. Тази преграда трябваше да отделя жълтата зала от останалата част на отделението — стационар, зали, кабинети и складове. Но, първо, жълтата зала не й беше мястото в началото на отделението. Такива изолирани зали се поставят по правило в дъното на коридора, ако ще се говори наистина за изолация. Там се поставя преградната стена и надпис: Забранено влизането на външни лица! При нас — точно обратното. Всички, идващи отвън, като влязат през външната врата, преминават и през тази и тогава стигат било до стаята си, ако лежат в отделението, било до залата си, ако са дошли за диализа. Освен това, вратата на жълтата зала е точно срещу вратата на кухненския офис. Излиза, че са изолирани хепатитната зала заедно с кухнята за раздаване на храна. Вярно, че хепатитът не се предава по въздуха и все пак подобна комбинация е малко странна.

Но има и още странни неща. Залите, в които не се диализират заразени от хепатит В, се диализират заедно незаразени от никакъв хепатит заедно със заразени от хепатит С. За хепатит С не се налага друга изолация, освен на отделен апарат, казват нашите лекари — така било по света. По-късно, когато сама потърсих информация, се натъкнах на убедителна подкрепа в полза на противоположното мнение. Но и така да е, нека да са отделени не в друга зала, а само на отделни апарати в общата. Но и така не е. Заразени и незаразени от хепатит С се изреждат при нас на едни и същи апарати, защото имаме много болни и нямаме физическата възможност да си позволим „лукса“ да заделим определен брой апарати само за заразените от хепатит С. Заразените са различен брой в различните диализни смени. В две от тях са по седем. В останалите са по-малко. А всички легла се запълват, значи на ползваните от заразени болни апарати се диализират незаразени. Честно казано, до края на май тази година не се бях замисляла над това. С разпределението по постове (легло и апарат съставят един пост) се занимават техниците по нареждане на шефа. Това и други подобни неща съобщих писмено на изпълнителния директор в отговор на неговата молба да дам писмени показания, преди да ме уволни. Дали вярвах, че като научи за такива груби нарушения на епидемиологичните изисквания, ще разпореди веднага да се закупят още апарати за нашите болни и да се сложи край на недопустимата от медицинска гледна точка практика? Не знам, видях, че е много разтревожен, но не ще да е било от грижа нито за нашите, нито за чуждите пациенти. Други грижи съм му създала с моите наивни усилия да оправям един свят, в който той и такива като него явно се чувстват доста добре. После се ровех и в Наказателния закон, консултирах се пак с адвокат. И ето какво научих. В България няма закон за съзнателно разпространение на инфекции сред хората. Има само за разпространение на зарази сред домашни животни. По този повод с мъжа ми коментирахме така: