Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Добре, де, добре, но нали трябва да го решим този въпрос? Няма ли да разкажеш каквото знаеш?
— Разказала съм го, не го ли прочетохте?
— Нямах време, после ще го чета.
— Ами какво да ви кажа… първо… — преглътнах със затруднение, — известно ли ви е, че само аз бях свидетел на инцидента?
— Само ти ли? — попита шефът и погледна въпросително д-р Скорчева. — Какво ще кажете, д-р Скорчева?
— Така е — тихо отвърна д-р Скорчева, като за кратко вдигна глава от четивото.
— Никифоре, ти какво ми разправяше? — с по-твърд глас се обърна шефа към Форито.
Инж. Фонев нищо не каза. Аз се обърнах към шефа:
— Моля ви се, нека д-р Скорчева каже какво е написала в рапорта?
Д-р Скорчева видимо се смути и отговори със запъване, като гледаше към мен:
— Инж. Фонев ми каза… подведе ме…. рапорта го писах, преди да говоря с теб.
Шефът продължи:
— Аз знам някои работи, но искам да ги чуя тука от вас. Вярно ли е, че Богомил е лежал с двете игли, виждаха ли се двете игли на ръката му, Фонев?
— Не съм забелязал…
— Д-р Скорчева, сестра Боянова беше ли запазила иглите на болния за продължаване на диализата?
— Да, доц. Фонев, запазила ги беше.
Тук аз се обадих:
— И още един път ги запазих след това, за третото поредно включване. Питайте болния, той ще ви каже.
Старшата се намеси и тя:
— Ани, болният лежеше ли си на мястото, ръката му беше ли на облегалката, иглите виждаха ли се добре?
— Да, болният си лежеше, не беше ставал изобщо и ръката си държеше на облегалката, къде другаде, и иглите се виждаха съвсем ясно и си говорехме, че ей-сега ще продължим диализата.
Шефът попита:
— Диализатора, който донесе Фонев, беше ли изваден от опаковката и готов за съчленяване?
— Да — отговорих аз.
— Не е така — обади се Фонев. — Ние винаги ги носим отворени.
Вярно беше, че ги носеха отворени. Ще избързам малко да кажа, че след този разговор наредиха на техниците да ни носят диализаторите неразопаковани. Това нареждане се спазваше около седмица-две, после пак се върнахме на старото положение. Сестрите взеха да се сърдят на техниците, че ги мързи да отворят една шпула. А и по-удобно си беше да ни ги носят извадени от опаковката, защото веднага зареждахме апаратите. При нас всички апарати се зареждат от вечерта за сутринта, тоест стерилните линии престояват до сутринта отворени. Това пак нищо не е, преди години зареждахме от петък вечерта за понеделник сутринта. А в учебниците пише, че всички стерилни материали трябва да се отварят непосредствено преди употреба.
— Фонев, на теб д-р Скорчева каза ли ти да занесеш диализатор на Боянова?
— Не, доц. Фонев. Никой нищо не ми каза.
— Боянова, ти каза ли на Фонев да ти донесе нова шпула?
— Не съм, доц. Фонев. Д-р Скорчева тъкмо ми нареди да продължа диализата и излезе и тогава влезе инж. Фонев и ми подаде нова шпула и аз веднага започнах да я свързвам с линиите. Помислих, че д-р Скорчева му е казала отвън в коридора. Но ти не чу ли, че говорех с Богомил, че ей-сега ще продължим — последните думи казах, обърната към Фонев.
— Фонев не е знаел — каза шефът. — Боянова, ти е трябвало да му кажеш!
Аз пак се обърнах към инженерчето:
— Не ме ли чу, като говорех с болния, кажи ми?
Той наведе глава и нищо не каза. Старшата се обади:
— Сестрите са ми се оплаквали, че инж. Фонев не внимава достатъчно.
Тогава доц. Фонев повиши тон на инж. Фонев:
— Ти докога няма да внимаваш, бе? Няма месец, откакто те водих да даваш писмени показания. Срам за баща си си, да знаеш!
Инж. Фонев изпъшка тежко, но пак си премълча. После шефът се обърна към мен:
— Ами ти, Боянова, къде гледаше, не видя ли какво прави Фонев до тебе?
Преди да успея да кажа нещо, секретарката се показа и рече, че търсели доц. Фонев. Той се надигна и каза към всички ни:
— Сега нямам време да се разправяме повече. Искам само да знаете, вие давате ли си сметка, че всички отивате в затвора при такъв случай, а? В затвора! Да се оправяте да работите в синхрон, че…! Виждате какви работи стават! Хайде, отивайте да работите, че и аз да вървя.
Цели три дни се бях измъчвала, предчувствайки последния въпрос на шефа. Къде наистина бях гледала? Защо не видях, че мушка шланговете в тубата с дезинфектант? Нали уж съм опитна сестра? Мъчех се да си припомня всички детайли отново. След съсирването повиках една колежка от голямата зала да дойде. Саралиева веднага притича. Тя е стара сестра, пред пенсия. Видя съсирените линии и ми каза, че отива да съобщи на д-р Скорчева, а аз рекох, добре, аз ще оправям тука в това време и взех да свалям съсирените линии, а иглите за всеки случай не ги извадих, промих ги със серум, може д-р Скорчева да наредеше да продължим диализата, макар че оставаше малко време. И наистина като дойде, д-р Скорчева нареди да заредя отново апарата с нови линии и нова шпула и да продължа, като сложа отново хепарин, и то доста висока доза.