![Санаториумът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/5/4/3/3/sanatoriumt-bg-download.jpg)
Санаториумът [bg]
- Автор: Пирс Сара
- Серия: Детектив Елин Уорнър #1
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-389-616-5
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Санаториумът [bg]». Краткое содержание книги:
Детектив Елин Уорнър се намира в изключително луксозен хотел в швейцарските Алпи. Почти изолиран от света, той предлага уединение и тишина. Но зад изтънчения стил се крие минало, обвито в мистерия. Сградата някога е била санаториум, за който се носят плашещи слухове и дълго време е била необитаема.
Въпреки нежеланието да бъде там, Елин е поканена на сватбата на брат си и няма как да си тръгне.
Внезапно бъдещата булка изчезва. Буря откъсва хотела от външния свят. Паника обхваща гостите. Вече никой не може да си тръгне. Елин впряга всичките си умения и инстинкти, за да намери годеницата на брат си. А никой все още не знае, че и друга жена липсва…
Гостите на хотела изобщо не подозират в каква огромна опасност се намират.
„Санаториумът“ е дебютният роман на Сара Пиърс, който се изстрелва като мигновен бестселър на „Ню Йорк Таймс“ изненадващо бързо дори за нейните издатели. Романът оглавява редица класации и се превръща в една от най-обсъжданите книги.
Марго влиза след нея в стаята. Лицето й е бледо и изпито. Тя проверява екрана на телефона си и после го обръща между пръстите си.
Следват няколко минути мълчание.
Елин си поема дълбоко дъх и поглежда през прозореца. Още сняг, пълзи нагоре по стъклото, стигнал е почти до горната част на рамката.
Когато се обръща, Марго я гледа.
— Съжалявам.
— Няма защо. Знам, че нещата са страшни. Лесно е да направиш прибързани заключения.
Марго все още обръща телефона в ръката си.
Още едно тежко мълчание.
Марго най-после оставя телефона на бюрото и започва да чопли ноктите си. На пода се посипват малки люспи сив лак.
Има нещо, мисли си Елин, докато я наблюдава. Не е само Лори. Има и друго.
— Марго… нещо не е наред ли?
Следва кратко мълчание и после Марго кима.
— Мисля си за нещо. По-рано, когато говорихме, не бях напълно откровена.
— За какво?
— За отношенията между Лори и Айзак. След случилото се с Адел, мисля, че има нещо, което трябва да знаеш. Причината да не искам да го спомена е заради онзи, когото засяга това — очите й се отместват от Елин и после пак се връщат на нея.
— Продължавай — подканва я Елин.
— Лукас Карон. Между него и Лори имаше нещо преди известно време.
— Знам. Лукас ми каза.
Марго я поглежда изненадано.
— А каза ли ти, че е започнало отново?
— Каза, че е приключило. Нещо краткотрайно, докато Лори и Айзак били временно разделени — Елин я поглежда. — Не мислиш ли така?
— Не. Видях ги преди няколко седмици в коридора към спа центъра. На камерата за наблюдение. Лори имаше среща с мен да обядваме заедно.
— Случи ли се нещо?
— Да. Изглеждаше така, сякаш Лори ще го подмине, но Лукас спря и хвана ръката й — Марго се подпира на бюрото. Устните й потрепват. — Лицето й… сякаш беше уплашена, опитваше се да се отскубне, но той не я пускаше.
— Какво стана след това?
— Говориха няколко минути и после Лукас тръгна.
Елин се мъчи да запази безучастно изражение, но мислите й препускат трескаво в главата.
Лукас не спомена нищо за това.
— Лори дойде ли в спа центъра?
— Да, но беше странно, не каза какво се е случило. Затова си помислих, че може отново да е започнало нещо и че не иска да ми каже, защото този път е с Айзак, сгодена е…
— Не изглеждаше ли обезпокоена? Разтревожена?
— Не особено — Марго прехапва устни. — Искаше ми се да я бях попитала.
— Но отначало тя е била откровена с теб за връзката им, така ли?
— Първия път, да, но тогава не беше сгодена и се бяха разделили с Айзак. Честно казано, отначало помислих, че е само реакция от скарването й с Айзак, но когато свърши, не бях сигурна. Лори наистина беше разстроена — Марго повдига рамене. Жестът противоречи на напрегнатостта в очите й. — Но това е логично, нали, ако някой те зареже все едно си боклук? На никого не му харесва. Чувстваш се употребен.
— Лори това ли каза, че се е случило? — пита Елин, съзнавайки, че диша неравномерно. — Всичко това… говори, че не й е харесало.
— Да. Лукас я заряза. Мисля, че тя беше с убеждението, че връзката им е нещо повече…
Елин кимва, това потвърждава представата й за Лукас. Той е лъжец. Не знаел, че трупът в планината е на Даниел, а снимката с Адел намекваше, че Лукас я познава по-добре, отколкото каза, сега и това.
Той изрично й каза, че не е поддържал връзка с Лори след краткотрайния флирт.
Защо лъже?
Елин знаеше отговора. Лукас би излъгал само ако крие нещо.
55
Елин намира Айзак и Уил в хотелския салон, седят на малка маса до прозореца.
Не разговарят. Уил е навел глава и гледа телефона си, а Айзак се е втренчил в мрака навън.
Елин придърпва стол и сяда между тях.
Сърцето й блъска глухо в гърдите. Онова, което се готви да направи, е ужасно. Никога не е била добра в съобщаването на лоши новини или да омекотява удара. Думите й винаги излизат непохватни и погрешни.
Уил вдига глава. Изражението му е каменно.
— Нямаше те доста време, Елин. Късно е. Девет и половина.
— Не толкова дълго.
— Изпратих ти съобщение. Върнах се в стаята. Ти не беше там, затова дойдох тук и намерих Айзак — тонът му е обвинителен, необичайно осъдителен. — Помислих си, че той се нуждае от компания.
— Сигурно съм те изпуснала за малко — отговаря тя, без да обръща внимание на забележката му. — Прегледах видеозаписите от камерите за наблюдение със Сесил и после се върнах в стаята и говорих по телефона с Ноа. Той ми изпрати криптираните файлове.
— Толкова бързо? — Айзак я поглежда за пръв път.
— Да.
Запъвайки се, Елин им разказва какво е открила. Когато приключва, тя усеща осезателно погледа на Айзак, прикован в нея. Гледа я, без да мига.
Следва ужасяващо напрегнато мълчание.
Елин не може да го погледне в очите и затова оглежда стаята и другите заети маси. Една група се храни, а друга, служители, играят на карти.
Накрая Айзак се навежда през масата, притиска ръце в дървото и пита:
— Наистина ли мислиш, че Лори е замесена? Да не си се побъркала?
Острият му тон я кара да трепне.
— Ами, тя не е заключена някъде, нали? Не я държат затворена, както си мислеше. От записа на камерите знаем, че Лори е тук през цялото време. Щом е тук, защо не се е свързала с теб? Да ти каже, че е добре?
Айзак се сковава.
— Не знам, но трябва да има и друго обяснение.
Изминават няколко секунди. Елин чува бързото си поемане на дъх.
Тя се колебае и се чуди какво да каже.
— Лори говори ли с теб за депресията си?
— Споменаваше по нещо от време на време — той се опитва да прикрие чувствата си. Лицето му е безизразно, изражението — отбранително.
— Лаптопът на Лори, криптираните файлове… там имаше нещо за психотична депресия — Елин се запъва с думите. — Това е, когато депресията се обостри толкова много, че може да доведе до психотични епизоди.