Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

В някои от химните на Атхарваведа, примерно X, 7 и 8, цяла поредица от подобни гатанки са събрани и обединени под общ знаменател независимо дали след гатанката следва отговор, или тя остава без отговор. „Накъде отиват двете половини на луната, накъде месеците, обединени в годината? Накъде отиват годишните времена?… Кажи ми тази скамбха.“194

„Закъде бързат заедно двете различни по форма девственици, денят и нощта?

Къде бързат да се скрият водите?

Как става така, че не се прекъсва вятърът, как така не почива духът? Защо никога не свършват водите, стремящи се към истината?“195

За тези произведения на възторжения древен ум, разчувстван от тайните на съществуването, не можем да направим разлика между свещена поезия, мъдрост, граничеща с лудост, дълбока мистика и тайнствена неразбория от думи. Думите на тази стара певица — янрица, непрекъснато се вият около дверите на непознаваемото, които двери както за нас, така и за тях си остават затворени. Единственото, което можем да кажем, е, че философията се ражда в това култово състезание не от празна игра, а в свещена игра. Мъдростта се е упражнявала като свещено изкуство, философията се появява под формата на игра. Въпросът за космогонията — за това, по какъв начин се е появило всичко в света, е един от първите въпроси, които са занимавали човешкия ум. Експерименталната детска психология показва, че значителна част от въпросите, поставени от шестгодишни деца, имат космогоничен характер; кой кара водата да тече, откъде идва вятърът, въпроси, свързани със смъртта, и т.н.196

Въпросите под формата на гатанки от ведийските химни водят право към дълбоките мисли в Упанишадите. Тук обаче ние не си поставяме задачата да разгледаме отблизо философското съдържание на свещените гатанки, а да анализираме игровия им характер и да покажем колкото се може по-ясно тяхното значение за културата.

Състезанието в гатанки — далеч от простата забава — представлява съществена част от култа на жертвоприношенията. Гатанката е толкова важна, колкото и самото жертвоприношение.197 Тя принуждава боговете към действие. Интересен паралел на древноиндийския обичай откриваме при торадианците от Среден Целебес.198 Времето за отгатване на гатанката се определя при тях от момента, когато оризът „зачене“, до момента, когато започне прибирането на реколтата, понеже „излизането“ на гатанките благоприятства за „излизането“ на оризовия клас. По този начин, когато се познае гатанката, в повечето случаи хорът се включва с пожеланието: „Изскочи, излез, оризе наш, излезте, дебели класове, там горе в планините, там долу в равнините!“ През сезона, който предшества споменатия по-горе период, е забранена всякаква литературна дейност, понеже се смята, че тя може да бъде опасна за растежа на ориза. Думата вайло означава едновременно гатанка и просо, т.е. растението, което като народна храна е било изместено от ориза.199